Единственият оцелял

— Не се страхувам от тези типове и от проклетите им оръжия — прекъсна го тя и заобиколи масата. — Мога да се изправя срещу тях, да застана срещу опасността. Но всъщност те могат и да не слязат при нас, а да ни въздействат от разстояние.

— Какво?

— Да ни управляват от разстояние — повтори Роуз и тръгна към една от вратите, водещи към терасата.

Той я последва и гневно попита:

— Какво означава да ни въздействат от разстояние?

Вратата беше заключена с две резета и тя посегна да освободи горното.

Джо сграбчи ръката й:

— Къде е Нина?

— Махни се от пътя ми!

— Къде е Нина?

— Обещавам да ти кажа по-късно, но не и сега.

За пръв път тя изглеждаше уязвима и Джо реши да се възползва от моментната й слабост, за да получи онова, което иска.

— Къде е Нина? — попита за трети път.

— По-късно ще ти кажа. Обещавам.

— Сега!

Някъде над тях се разнесе силен шум.

Роуз си пое дъх, обърна се и се втренчи в тавана като че се страхуваше да не се срути върху тях.

Джо чу гласове, които се усилваха, сякаш се водеше някакъв спор. Очевидно Махалия се караше с някакви мъже. Шумът и гласовете проникваха през асансьорната шахта. Беше сигурен, че шумът е от влачене на празни щайги и касетки.

Когато преследвачите са открили асансьора, навярно са се досетили, че са оставили изход към брега. Съучастниците им навярно вече тичаха към отвесната скала, с надеждата да пресекат пътя на бегълците.

Въпреки страха от главорезите, той беше решен да получи отговор на въпроса, затова отново попита:

— Къде е Нина?

— Мъртва е — прошепна тя като че думите й причиняваха болка.

— Глупости!

— Моля те, Джо…

Беше вбесен, че и тя го лъже, както го бяха мамили толкова хора през изминалата година:

— Лъжеш! Няма начин! Не е вярно! Разговарях с Мърси Ийлинг. Нина е била с теб през онази нощ, значи е жива и си я скрила някъде!

— Ако онези знаят, че се намираме в тази сграда, ще ни въздействат от разстояние, както сториха със семейство Делмън — настойчиво прошепна тя. — Ще ни убият, както направиха с Лайза и с капитан Блейн!

— Къде е Нина?

Моторът на асансьора шумно забоботи и кабината тръгна нагоре.

— Къде е Нина?

Лампите примигваха, вероятно, защото двигателят на асансьора отнемаше част от електрическата енергия.

Роуз ужасено изкрещя, хвърли се върху Джо, като се опитваше да го просне на пода, и се вкопчи в ръката му, докато той се мъчеше да вдигне резето.

Ноктите й жестоко го издраскаха, той изсъска от болка и машинално пусна резето. Роуз отвори вратата. В помещението нахлу океанският вятър, а тя хукна навън.

Джо се спусна след нея, стъпките му отекваха по дървената тераса като удари на барабан.

Кървящото слънце най-сетне беше легнало в гроба си близо до японските острови. Океанът и небето на запад бяха гарвановочерни и примамливи като смъртта.

Роуз вече се бе изкачила по стълбите и Джо се спусна след нея, но тъй като тя беше тъмнокожа и носеше тъмни дрехи, силуетът й се сля с мрака. Джо я видя едва когато тя стъпи на плажа, покрит с жълтеникав пясък.

Фосфоресциращите вълни се плискаха в брега, шумът на прибоя бе като призрак, носещ се над океана.

На изток жълто-черното небе се озаряваше от светлините на града — настойчиви и безсмислени. Светлината, проникваща през прозорците на ресторанта, очертаваше жълти правоъгълници върху пясъка.

Той не се опита да спре Роуз, нито да я накара да забави крачка. Но когато я настигна и се изравни с нея, затича по-бавно, за да не я изпревари.

Тя беше единствената му връзка с Нина. Беше объркан от мистицизма й, от внезапния преход от спокойствие към суеверен ужас. Гневът му беше безпределен, защото тя сега го лъжеше за Нина, след като на гробищата го беше накарала да повярва, че ще му каже цялата истина. Ала сега двамата бяха обвързани, защото само тя можеше да го отведе при дъщеричката му.

Тъкмо когато заобиколиха ресторанта, някой се втурна към тях — зловеща сянка в тъмата, подобна на безликия звяр, който ни преследва в кошмарите ни, докато препускаме по незнайните коридори на сънищата.

— Пази се! — извика, но Роуз вече беше забелязала нападателя и бързо отскочи встрани.

Той се опита да препречи пътя му, докато онзи тичаше към Роуз, но в този момент откъм океана върху него връхлетя втори човек. Беше едър като професионален футболист и го повали на пясъка. За миг дъхът на Джо спря, сетне зарита, заблъска с лакти и колене нападателя, докато успя да се изтъркаля изпод него. Скочи на крака и чу как някой крещи:

— Стой, кучко! Не мърдай!