Едно

Корен кубичен от 8 е 2, струва ми се, корен кубичен от 1 е 1. А корен кубичен от 6? Някъде между 1 и 2 и по-точно — 1,8? И естествено, докато изчислявах, аз знаех, че отговорът ме чака още от преди да съм задал въпроса.

— Всяко събитие ли? — попита Лесли. — Всяко възможно нещо, което може да се случи, вече се е случвало, така ли? Няма ли бъдеще?

— Нито минало — отговори Пай, — нито време. Лесли, винаги практична, се затормози.

— Тогава защо изобщо трябва да минаваме през всички тези изживявания в това… това мнимо време, щом всичко вече се е случило? Защо да си даваме труда!

— Важното е не, че то е станало, а че имаме безкраен избор — каза Пай. — Изборът, който правим, ни носи нашия житейски опит, а с опита ние проумяваме, че не сме такива незначителни създания, каквито изглеждаме. Ние сме междуизмерен израз на живота, огледало на духа.

— Къде става всичко това? — попитах аз. — Има ли на небето някакъв огромен „склад“ с лавици, от които да избираме всички тези възможности?

— Няма такъв склад. Нито пък някакво място, въпреки че вие може да го възприемате като място — отговори тя. — Къде според вас може да се намира то?

Аз разтърсих глава и се обърнах към Лесли. Тя също поклати глава. Пай ни попита още веднъж настойчиво:

— Къде?! — И като ни изгледа, тя вдигна ръка и посочи надолу.

Погледнахме. Долу, под повърхността на водата, по океанското дъно отново се виждаха тези безкрайни пътечки.

— Рисунката ли? — попита Лесли. — Тази, под водата? О! Това са нашите избори! Рисунката представлява пътеките, които поемаме, завоите, които правим, така ли? И всеки друг възможен завой, който сме могли да направим… който сме направили в…

— … в паралелните си животи ли? — попитах аз, като видях, че късчетата започваха да се подреждат. — Алтернативните животи!

Рисунката се разпростираше величаво под нас; ние се бяхме вторачили захласнато надолу.

— Ние летим високо — казах аз, потръпвайки от прозрението, — и имаме перспектива! Виждаме всеки избор, разклонение и кръстопът. Но колкото по-ниско летим, толкова повече губим перспектива. А когато се приземим, изобщо губим перспектива към всички други възможни избори! И се фокусираме над детайлите: дневни, часови, минутни детайли и забравяме алтернативните животи!

— Каква чудесна метафора сте създали, за да откриете кои сте — каза Пай, — рисунка под безбрежна вода. Вярно, че трябва да летите с хидроплана си насам-натам, за да посетите алтернативните си аз, но това е творчески похват и върши работа.

— Значи това море под нас — казах аз, — всъщност не е море, така ли? И рисунката всъщност я няма там.

— Нищо в пространство-времето всъщност го няма там — каза тя. — Тази рисунка е нагледно помагало, което сте си измислили, тя е вашият начин да вникнете в едновременните си животи. Метафората е с полет, защото обичате да летите. Когато кацате, хидропланът ви остава да се носи над рисунката, а вие сте наблюдатели, във вашите алтернативни светове вие сте призраци. Вие можете да научите неща от другите си аспекти, без да възприемате тяхното обкръжение като реално. Когато научите това, което ви е нужно да научите, вие си спомняте за вашия хидроплан, включвате двигателя и се понасяте през въздуха, отново възвърнали си широката перспектива.

— Ние ли сме измислили тази… рисунка? — попита Лесли.

— Има толкова метафори за животите в просгранство-времето, колкото и любими занятия — каза Пай. — Ако обичате фотографията, вашата метафора може да се изгради около степента на фокусиране. Фокусът прави една точка ясна, а всичко останало замъглено. Ние се фокусираме над един живот и мислим, че той е всичко. Но всички останали аспекти — онези, замъглените, които ние смятаме за сънища, мечти или блянове — са толкова реални, колкото и всеки друг. Ние избираме над какво да се фокусираме.

— Затова ли толкова ни привлича физиката, квантовата механика, безвремието? — попитах аз. — Никой не е възможен, но всеки е истински? Никакви минали животи, никакви бъдещи животи, спускаш се в една точка, решаваш, че тя се движи, а времето сме го измислили, така ли? А включиш ли се, вече смяташ, че това е единствения живот, който съществува? Така ли е, Пай?

— Доста си близо — отговори тя.

— Тогава можем да летим по-нататък — каза Лесли, — отвъд това място, където оставихме младите Ричард и Лесли в Кармел, можем да кацнем по-нататък и да разберем дали са останали заедно. Можем да видим дали те са спасили тези години, които ние пропиляхме!

— Вие вече го знаете — каза нашият гид от друг свят.

— Не, не знаем! — казах аз. — Нас ни изтеглиха… Пай се усмихна.

— Те също имат избор. Един аспект от тях се страхува и бяга от бъдеще, в което са твърде обвързани. В друг стават приятели, но никога любовници, в трети — любовници, но не и приятели, в по-друг се женят и развеждат, в още по-друг аспект се решава двамата да почувства! душите си създадени една за друга, женят се и се обичат завинаги.

— Значи ние сме тук като туристи! — казах аз. — Ние не създаваме пейзажа, а само избираме коя негова част искаме да видим!