Елементарните частици

Не се наложи да чака дълго: само след десет минути откъм авеню „Ернест Рейе“ се появи синът му с ученическа чанта на гърба. Изглеждаше угрижен и вървейки, си говореше сам. За какво ли си мислеше? По думите на Ан бил донякъде самотно момче; не обядвал с другите в колежа, а се прибирал у дома да стопли храната, която тя му оставяла сутрин, преди да излезе. Дали беше страдал от отсъствието на баща си? Вероятно, но не беше споделил това с никого. Децата понасят света, който възрастните са им устроили, и се опитват по някакъв начин да се приспособят към него; впоследствие на свой ред най-често го възпроизвеждат. Виктор стигна до вратата, набра кода; беше само на няколко метра от колата, но не го беше забелязал. Брюно хвана дръжката на вратата, надигна се на седалката. Момчето влезе и вратата на входа се затвори след него. Брюно стоя неподвижен няколко секунди, после тежко се отпусна. Какво би могъл да каже на своя син, какво послание да му предаде? Нищо. У самия него нямаше нищо. Знаеше, че животът му е свършен, но не разбираше края му. Всичко беше все така мрачно, мъчително и неясно.

Подкара колата и излезе на Южната магистрала. След отклонението за Антони зави по посока на Воалан. Психиатричната клиника към Министерството на образованието се намираше малко встрани от Вериер льо Бюисон, до самата Вериерска гора; спомняше си много добре парка. Остави колата на улица „Виктор Консидеран“ и измина пеша няколкото метра, които го деляха от желязната порта. Позна дежурния санитар. Каза: „Върнах се“.

22 Последна спирка — Саорж

Насочената прекалено към спечелвано на младежкия пазар рекламна комуникация нерядко изпада в заблуда, следвайки стратегии, при които снизходителното отношение съперничи с карикатурата и насмешката. За да се избегне недостатъчното вслушване в мнението на другите, присъщо на нашия тип общество, е необходимо всеки работещ в сферата на продажбите да се превърне в „посланик“ на третата възраст.

Корин Меги — Истинското лице на възрастните

Може би всичко трябваше да свърши точно така? Може би действително нямаше друг начин, нямаше друг изход. Може би трябваше да разплете заплетеното, да довърши започнатото. И така, налагаше се Джерзински да замине за мястото, наречено Саорж, разположено на 44° северна ширина и 7°30’ източна дължина, на надморска височина малко над 500 м. В Ница отседна 8 „Уиндзор“, хотел със съмнителен лукс, доста смрадлива атмосфера, където една от стаите беше обзаведена по проект на посредствения художник декоратор Филип Перен. На следващия ден взе влака за Танд, прочут със своите красоти. Влакът прекоси северните предградия на Ница с бедните жилища на арабските емигранти, с рекламите на „Розовия минител“ и 60 процента гласове в полза на Националния фронт. След гара Пейон Сен Текл навлязоха в тунел; на излизане, в ослепителната дневна светлина Джерзински зърна отдясно изумителните очертания на увисналото сякаш във въздуха село Пейон. Минаваха през така наречените околности на Ница; хора идваха чак от Чикаго или Денвър, за да се насладят на красотите на въпросните околности. После навлязоха в теснините на Роая. Джерзински слезе на гара Фантон Саорж. Не носеше никакъв багаж. Беше краят на май. Вървя около половин час. По едно време му се наложи да мине през тунел; почти не се мяркаха коли.

Според „Справочника на стопаджията“, който беше купил на летище „Орли“, със своите къщи, разположени стъпаловидно високо над долината, село Саорж има „тибетски изглед“; твърде възможно да беше така. Във всеки случай именно тук майка му Жанин, прекръстила се на Джейн, беше избрала да приключи земния си път след петгодишен престой в Гоа, на западния бряг на полуостров Индустан.

— Щом е решила да се засели тук, значи няма намерение да пукне — отбеляза по въпроса Брюно. — Изглежда, дъртата курва е приела исляма — чрез суфитския мистицизъм или друга подобна простотия. Довтаса тук с шайка хипита, които живеят в изоставена къща извън селото. Понеже вестниците престанаха да пишат за тях, хората си въобразяват, че хипитата и всякаква подобна измет вече не съществуват. Напротив, те стават все по-много, а с безработицата броят им непрекъснато расте, направо гъмжи от тях. Направих собствено проучване по въпроса… — той сниши глас. — Номерът е, че сега наричат себе си новоселяни, но в действителност не се занимават с нищо, само прибират социалните помощи и така наречените субсидии за планинското земеделие.