Елементарните частици

Той поклати глава с лукаво изражение, допи чашата и си поръча друга. Беше уговорил среща с Мишел в кафене „Ше Жилу“, единственото в селото. С неприличните пощенски картички, оградените в рамки снимки на пъстърви и афиша на клуба „Саоржка топка“ (чийто комитет на директорите се състоеше от цели четиринайсет души), в заведението цареше атмосфера в духа на девиза „Лов-риболов-природа-традиция“, напълно в разрез със заклеймяваното от Брюно неоудстокско движение16. Той предпазливо измъкна от една папка листовка, озаглавена „Солидарност с местните овце“!

— Натраках го тази нощ… — тихо каза той. — Снощи разговарях с тукашните овцевъди. Положението им е нетърпимо, направо са озверели, овцете им са подложени на същинско изтребление. И всичко заради еколозите от Националния парк в Меркантур. Отново са заселили вълци, цели глутници. А вълците ядат овце!…

Гласът му неочаквано се извиси и той избухна в ридания. В писмото си до Мишел беше споменал, че отново се намира в психиатричната клиника във Вериер льо Бюисон, този път „по всяка вероятност окончателно“. Сигурно го бяха пуснали специално за случая.

— Значи мама умира… — прекъсна го Мишел, стараейки се да смени темата.

— Точно така! И на Кап д’Агд положението е същото, изглежда, са забранили достъпа до района на дюните. Решението е било взето под натиска на Сдружението за защита на крайбрежието, което е изцяло в ръцете на еколозите. Хората не правеха нищо лошо, просто се отдаваха кротко на групов секс; излиза обаче, че това смущавало рибарките. Това са някакъв вид врабци. Майната им на врабците! — отново изпадна във възбуда Брюно. — Искат да ни забранят да правим групов секс и да ядем овче сирене, същински нацисти. При това със съучастието на социалистите. Те са против овцете, защото овцете са от десницата, докато вълците пък са от левицата; при това вълците много приличат на немски овчарки, които пък са от крайната десница. На кого да вярва човек? — мрачно поклати глава той. — Къде си отседнал в Ница?

— В хотел „Уиндзор“.

— Че защо в „Уиндзор“? — отново започна да се нервира Брюно. — Сега пък да не си падаш по лукса? Лично аз (той натъртваше върху всяка дума с нарастваща енергия) оставам верен на хотелите от веригата „Меркюр“! Постара ли се поне да се осведомиш? Знаеш ли, че хотел „Бе дез анж“ от веригата „Меркюр“ има сезонно намаление? През мъртвия сезон стаята е 330 франка! Цена за двузвезден хотел! С всички удобства за три звезди, изглед към „Промнад дез англе“ и денонощен румсървис!

Сега вече Брюно почти крещеше. Въпреки донякъде странното държание на своя клиент съдържателят на „Ше Жилу“ (дали наистина се наричаше Жилу, твърде вероятно) слушаше внимателно. Всичко, което се отнасяше до пари и до съотношението качество-цена, открай време интересува хората, това е тяхна отличителна черта.

— А, ето го и Дюкон! — възкликна игриво Брюно със съвършено променен тон, сочейки човека, който току-що беше влязъл в кафенето. Беше около двайсет и две годишен младеж, облечен в куртка с маскировъчен цвят и тениска на „Грийнпийс“, с мургаво лице и сплетена на тънки плитки черна коса, с една дума, изцяло по модата раста17.

— Привет, Дюкон — викна му закачливо Брюно. — Да те запозная с брат си. Ще ходим ли да видим старата?

Другият кимна утвърдително; по една или друга причина явно беше решил да не се поддава на провокации.

На излизане от селото пътят се изкачваше полегато по планинския склон към границата с Италия. Превалиха хълма и се озоваха пред широка долина с гористи скатове; границата беше само на десетина километра. На изток се открояваха няколко заснежени върха. Гледката, напълно безлюдна, създаваше усещане за простор и свежест.

— Отново идва лекарят — осведоми ги Черния хипи. — Не бива да бъде местена, но така или иначе, вече нищо не може да се направи. Такъв е природният закон — напълно сериозно добави той.

— Чу ли го? — изкиска се Брюно. — Чу ли го този палячо? „Природа“ — все това им е в устата. Сега, когато се разболя, те само я чакат да пукне като див звяр в бърлогата си. Та това е майка ми, Дюкон! — възкликна високопарно той. — Забеляза ли колко шик има у нея? И останалите са като него, дори по-зле. Пълен боклук.

— Тук пейзажите са много красиви — обади се разсеяно Мишел.

Къщата беше просторна, ниска, с градеж от грубо одялани камъни и покрита с плочи; недалеч от нея имаше извор. Преди да влезе, Мишел извади от джоба си фотоапарат „Канон Прима Мини“ (с променливо фокусно разстояние 38–105 мм, цена 1290 франка във FNAC). Направи пълен кръг, за да огледа всичко наоколо, дълго фокусира, преди да щракне, и едва тогава се присъедини към останалите.

Освен Черния хипи в стаята имаше още някакво невзрачно русоляво същество, вероятно от холандски произход, което плетеше пончо до камината, както и още един хипи, много по-възрастен, със сива коса, брадичка и издължено лице на умна коза.

— Тя е там… — обади се Черния хипи, дръпна настрани закованото с гвоздеи парче плат, което служеше за врата, и ги въведе в съседното помещение.