Елементарните частици

Брюно внезапно замълча. След известно време Мишел стана, отвори вратата към балкона и излезе да подиша нощния въздух. Животът на повечето му познати беше като на Брюно. С изключение на някои привилегировани сфери като рекламата и модата, човек лесно биваше приет в своята професионална среда, правилата за поведение бяха относително малко и се подразбираха от само себе си. След няколко години труд сексуалните желания угасват и хората се ориентират към гастрономията и вината; някои много по-млади от него колеги вече бяха започнали да колекционират вина в собствена изба. Случаят с Брюно съвсем не беше такъв, той дори не бе обърнал внимание, че виното тази вечер е „Вийо пап“ от 11,95 франка бутилката. Почти забравил за присъствието на брат си, Мишел се облегна на парапета и погледна към отсрещните сгради. Нощта беше настъпила и почти всички прозорци бяха тъмни. Беше неделя срещу понеделник, 15 август. Той се върна при Брюно и седна до него, коленете им почти се допираха. Можеше ли Брюно да бъде смятан за личност? Разпадащият се организъм си беше негов и той сам щеше да преживее физическата немощ и смъртта. От друга страна, хедонисткият му мироглед, силовите полета, съставящи съзнанието му и желанията му, принадлежаха на цяло едно поколение. Също както при научен експеримент, когато изборът на един или няколко поддаващи се на наблюдение компоненти позволява да бъдат наблюдавани ту корпускулярни, ту вълнови реакции у една и съща система от атоми, Брюно би могъл да се приеме за личност, но от друга гледна точка, не беше нищо повече от пасивен елемент на един исторически процес. Неговите мотивации, ценности, желания ни най-малко не го отличаваха от останалите му съвременници. Първата реакция на едно подложено на лишения животно обикновено е да се опита да постигне целта си със сила. Така например гладната кокошка (Gallus domesticus), отделена от храната с телена ограда, започва да прави все по-неистови опити да премине отвъд въпросната ограда. Постепенно обаче това поведение отстъпва място на друго, на пръв поглед лишено от всякакъв смисъл. Така гълъбите (Columba livid), когато не могат да получат желаната храна, започват да кълват земята, макар на нея да няма нищо, което би могло да засити глада им. Често те прибягват не само до тези безсмислени действия, но и започват да чистят крилата си; подобно неадекватно поведение, типично за фрустрационни или конфликтни ситуации, се нарича заместваща активност. В началото на 1986 година, малко след като бе навършил трийсет години, Брюно се отдаде на писане.

13

„Нито една метафизическа мутация — щеше да напише години по-късно Джерзински — не се извършва, без да бъде предшествана, подготвена и улеснена от съвкупност малки мутации, които често остават незабелязани при конкретните исторически обстоятелства. Самият аз смятам себе си за една от тези малки мутации“.

Бродейки сред тълпата европейски индивиди, приживе Джерзински остава почти неразбран. Както подчертава Юбчежак в предговора към неговите „Клифдънски бележки“, неговата мисъл се развива при отсъствието на реален събеседник и поради това на моменти успява да се изплъзне от клопките на идиосинкразията и делириума; от друга страна обаче, няма случай, при който изборът на изразната форма да предполага дори минимална степен на опровержимост. Би могло да се добави, че Джерзински смята себе си преди всичко за учен; според самия него основният му принос за човешкото развитие се дължи на трудовете му по биофизика, издържани напълно в духа на класическите критерии за самодостатъчност и опровержимост. Елементите с по-философска ориентация, съдържащи се в последните му записки, за него не са нищо повече от случайни, на моменти дори налудничави съждения, основани не толкова върху логически построения, колкото върху чисто лични мотиви.