Елементарните частици

Мишел отиде да вземе бутилката от кухнята. Случващото се беше донякъде необичайно; знаеше, че известно време Брюно е ходил на психотерапевт, а после е престанал. Човек винаги търси начин да облекчи болката. Понеже болката от изповедта не е толкова силна, той предпочита да говори; след това млъква, отказва се, остава насаме със себе си. Фактът, че Брюно отново изпитва нужда да осмисли проваления си живот, означаваше, че храни някаква надежда; това беше добър знак.

— Не че е грозна — продължи Брюно, — но лицето й е съвсем обикновено, лишено от всякакъв чар. Тя никога не е притежавала онази прелест, онова сияние, което озарява понякога лицата на момичетата. Краката й бяха доста пълни и въпрос не можеше да става да носи минипола; аз обаче я научих да носи къси блузки без сутиен, така че гърдите й отдолу действаха възбуждащо. Отначало се смущаваше, но накрая свикна; нямаше никакво понятие от еротика, от бельо, липсваше й всякакъв опит. Впрочем говоря ти за нея, а ти, струва ми се, я познаваш?

— Бях на сватбата ти.

— Вярно — съгласи се Брюно учудено и някак объркано. — Помня колко се изненадах тогава. Смятах, че не искаш да имаш нищо общо с мен.

— Просто не желаех да поддържам връзка с теб.

Мишел се сети за онова време и се запита какво всъщност го беше накарало да отиде на онази мрачна церемония. Спомни си църквата в Ньойи, залата с почти голи стени, където се беше събрала тълпа спазващи привидна скромност богаташи; бащата на булката беше финансист. „Семейството им симпатизираше на левицата — каза Брюно, — впрочем по онова време всички бяха за левицата. Смятаха за съвсем в реда на нещата, че живея с дъщеря им преди сватбата, а се оженихме, защото забременя, позната история“. Мишел си припомни думите на пастора, които отчетливо отекваха в студената зала: той говореше за това, че Христос е истинен човек и истинен Бог, за новия съюз между Всевишния и неговия народ; всъщност трудно му беше да разбере за какво точно става въпрос. След четирийсет и пет минути подобни брътвежи усети, че се унася в дрямка, и се сепна едва при думите: „Да ви благослови Богът Израилев, смилил се над две свои самотни чада“. Първоначално не можа да дойде на себе си: дали не се беше озовал сред евреи? Трябваше му цяла минута, за да се досети, че става въпрос за същия Бог. Пасторът умело свързваше нещата и продължаваше все по-убедително: „Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ — църквата, понеже ние сме членове на тялото Му — от плътта Му и от костите Му. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата“. Формулировката биеше право в целта: двамата ще станат една плът. Мишел размишлява известно време по този въпрос, после погледна Ан: спокойна и съсредоточена, сякаш затаила дъх; изглеждаше почти красива. Вероятно вдъхновен от цитата на свети Павел, пасторът продължаваше с все по-голямо въодушевление: „Господи, погледни милостиво на тази раба Твоя: сега, когато се съединява със своя съпруг чрез бракосъчетание, тя моли за Твоята закрила. Помогни й да бъде во Христа вярна и целомъдрена съпруга, да следва неизменно примера на светите жени: да бъде любезна със своя мъж като Рахил, разумна като Ревека, вярна като Сара. Да остане привързана към вярата и повелите Господни; съединена с мъжа си и да избягва лошите връзки; да заслужи уважение със своята скромност и почит със своята чистота, да бъде сведуща за Божиите дела. Нека бъде плодовита и двамата да видят децата на своите деца до трето и четвърто коляно. Нека доживеят дълбока и щастлива старост и да познаят покоя на избраните в Царството небесно. В името на Господа наш Иисуса Христа, амин“. Мишел разбута тълпата, за да се приближи до олтара, навличайки си гневните погледи на околните. Той се спря на три реда разстояние и видя размяната на пръстените. Навел глава, в състояние на внушителна съсредоточеност, пасторът взе ръцете на младоженците; в храма се възцари пълна тишина. После вдигна глава и със силен глас, в който имаше едновременно страст и нотка на безнадеждност, мощно провъзгласи: „Което Бог е съчетал, човек не разлъчва!“