Елементарните частици

Мишел се върна в кабинета си и отбеляза върху лист хартия: „Да напиша нещо по повод кръвта“; после се излегна, имаше нужда да размисли, но почти веднага заспа. Няколко дни след това откри бележката върху листа и добави отдолу: „Законът на кръвта“, след което стоя слисан около десетина минути.

14

На 1 септември сутринта Брюно отиде да чака Кристиан на Гар дю Нор. От Ноайон до Амиен тя бе пътувала с автобус, а оттам до Париж с директен влак. Денят беше чудесен; влакът пристигна в 11 часа и 37 минути. Беше облечена в дълга рокля на цветчета с дантелени маншети. Той я прегърна. Сърцата и на двамата биеха до пръсване.

Обядваха в индийски ресторант, след което отидоха в неговия апартамент да правят любов. Брюно бе излъскал паркета и поставил цветя във вазите, чаршафите бяха чисти и миришеха приятно. Той успя да остане дълго в нея, докато тя стигне до оргазъм; слънчевите лъчи, проникващи между завесите, играеха в черните й коси, в които се забелязваха тук-там сиви нишки. След първия оргазъм тя бързо стигна до втори, вагината й започна да се свива от силни спазми; в този момент той се изпразни в нея. Веднага след това се сгуши в прегръдките й и двамата заспаха.

Когато се събудиха, слънцето се бе спуснало ниско между многоетажните сгради; беше към седем часа. Брюно отвори бутилка бяло вино. До този момент не бе споделял с никого годините, последвали завръщането му от Дижон; сега щеше да го направи.

„През осемдесет и девета, в началото на учебната година, Ан беше назначена за преподавател в лицея «Кондорсе». Наехме малък, доста мрачен тристаен апартамент на улица «Родие». Виктор ходеше на детска градина, така че денем бях свободен. Именно тогава тръгнах по проститутки. В квартала имаше няколко салона за тайландски масаж — «Ню Банкок», «Лотюс д’ор», «Май Лин»; момичетата бяха любезни и усмихнати, всичко минаваше отлично. По същото време започнах да посещавам психотерапевт; не помня точно, но ми се струва, че имаше брада, или пък го бъркам с герой от някакъв филм. Най-напред му разказах за младежките си години, описвах подробно салоните за масаж — чувствах, че изпитва презрение към мен, и това ми носеше облекчение. Във всеки случай през януари се обърнах към друг специалист. Новият беше доста приятен, кабинетът му се намираше недалеч от метро Страсбур-Сен Дьони, така че на излизане можех да прескоча и до някой стриптийз бар. Казваше се доктор Азуле и в чакалнята му имаше броеве на «Пари Мач»; като цяло имах впечатлението, че е добър лекар. Моят случай не го заинтересува кой знае колко, но не му се сърдя — истината е, че всичко, което му разказвах, беше ужасно банално, за него бях просто поредният застаряващ и изпаднал във фрустрация глупак, който вече не изпитва желание към жена си. По същото това време той бе поканен като експерт в процеса срещу банда младежи сатанисти, които бяха разчленили и изяли някаква малоумна — този случай се оказа далеч по-интригуващ. В края на всеки сеанс ме съветваше да се занимавам със спорт, беше направо обсебен от тази идея — трябва да отбележа, че самият той бе започнал да пуска коремче. В крайна сметка сеансите при него бяха приятни, но малко монотонни; единственото, което предизвикваше у него известно оживление, бяха отношенията ми с родителите. В началото на февруари му разказах една действително любопитна случка. Всичко започна в чакалнята на салона «Май Лин»; влязох и седнах до някакъв мъж, който ми се стори смътно познат, нищо повече от съвсем неясно впечатление. Най-напред поканиха него, а малко след това се качих и аз. Кабините за масаж бяха отделени една от друга с пластмасови завеси, бяха само две, така че аз се оказах в съседство с него. В момента, когато момичето започна да гали слабините ми с насапунисаните си гърди, внезапно се сетих: субектът в съседната кабина, на когото правеха боди-боди, беше баща ми. Остарял и напълно заприличал на пенсионер, но без всякакво съмнение беше баща ми. В този момент го чух как стигна до оргазъм с лекия шум на изпразващо се мехурче. След като и аз се изпразних, изчаках известно време, преди да се облека; никак не ми се искаше да се сблъскаме на входа. Но в деня, когато разказах това на психотерапевта, реших да се обадя на стария. Той беше изненадан — по-скоро приятно — да чуе гласа ми. Наистина бил излязъл в пенсия, продал всичките си дялове от клиниката в Кан; през последните години изгубил доста пари, но положението не било толкова зле, други били далеч повече за оплакване. Уговорихме се да се видим в близките дни, но срещите ни все се отлагаха.