Елементарните частици

Всичко започна в момента, когато си въобразих, че може и на мен да ми излезе късметът. Вероятно имаше немалко дъщери на разведени родители и може би щях да попадна на някоя, която дири образа на баща си. Можеше и да се получи, чувствах, че може и да се получи. Необходим беше обаче мъжествен, вдъхващ доверие баща, с широки рамене. Пуснах си брада и се записах в Гимнастическия клуб. С брадата се получи само отчасти, защото беше прошарена и ми придаваше доста странен вид, приличах донякъде на Салман Рушди; от друга страна обаче, мускулите ми наистина заякнаха и за няколко седмици развих доста добър раменен пояс. Възникна обаче нов проблем — моят член. Сега може да изглежда нелепо, но през седемдесетте години никой не се занимаваше сериозно с размерите на мъжкия член; цялото ми юношество беше белязано от всевъзможни комплекси за моята физика, с изключение на този. Не си спомням кой пръв подхвана тази тема, вероятно педитата; впрочем тя се среща често и в американските полицейски романи, докато, напротив, у Сартър няма нито дума по въпроса. Така или иначе, под душовете на Гимнастическия клуб ми стана ясно, че мъжкото ми достойнство е съвсем малко. Проверих у дома: 12 сантиметра, в краен случай 13 или 14, ако рулетката се притисне докрай в основата. Така открих нов източник на терзания; при това нищо не можеше да се направи, недостатъкът си беше окончателен и безвъзвратен. Именно тогава намразих негрите. Всъщност в нашия лицей нямаше много от тях, защото повечето учеха в техническия лицей «Пиер дьо Кубертен», същия, в който небезизвестният Дьофранс организираше своите философски стриптийзи и подмазване пред младежта. Сред моите ученици имаше само един грамаден и як негър в хуманитарния клас, който се наричаше Бен и непрекъснато ходеше с шапка и маратонки «Найк». За него съм сигурен, че имаше огромен член. Естествено всички момичета пълзяха пред този бабуин; а аз, който се опитвах да им преподавам поезията на Маларме, не представлявах никакъв интерес за тях. Ето, това е залезът на европейската цивилизация, мислех си с горчивина: отново да паднем на колене пред дебелите фалоси като на този павиан от рода hamadryas. Стана ми навик да ходя на часове без слип отдолу. Негърът излизаше тъкмо с онази, която бях харесал за себе си: дребничка, светлоруса, с детинско личице и заоблени като ябълки гърди. Двамата идваха на училище хванати за ръце. По време на писмените контролни работи винаги държах прозорците затворени; на момичетата им ставаше горещо, те сваляха пуловерите, гърдите им прилепваха за мокрите тениски, а аз мастурбирах, скрит зад бюрото. Спомням си деня, когато им дадох да направят разбор на една фраза от «На път към Германт»:

Чистотата на кръвта, от поколения свързана само и единствено с най-знатните френски фамилии, бе освободила тези хора от така наречените «маниери» и ги бе дарила с безупречна простота.