Елементарните частици

След това видя бяла стена, във вътрешността на която се образуваха букви. Постепенно буквите придобиваха плътност, очертавайки върху стената подвижен барелеф, раздвижван от предизвикващи гадене пулсации. Отначало се появи думата „мир“, след това думата „война“; сетне отново думата „мир“. После явлението внезапно изчезна. Атмосферата сякаш се втечни и по нея пробяга вълна; слънцето беше грамадно и жълто. Видя мястото, където се формира коренът на времето. Този корен пускаше разклонения във Вселената, възлести и извити в началото, лепкави и свежи към края. Извивките на тези разклонения обхващаха, стягаха и прилепваха към себе си отделни части от пространството.

Видя мозъка на мъртвец, част от пространството, съдържащ пространството.

Накрая пред него се появи мисловният агрегат на пространството и неговата противоположност. Видя мисловния конфликт, който структурира пространството, и неговото изчезване. Видя пространството във вид на много тънка линия, разделяща две сфери. В първата сфера се намираше битието и раздялата, във втората небитието и изчезването на индивидуалността. Спокойно, без колебание той се отправи към втората сфера.

Сепна се и се надигна в леглото. До него Анабел дишаше равномерно. Будилникът й марка „Сони“ показваше 03:37. Дали ще може да заспи отново? Трябваше да може. Носеше у себе си таблетки ксанакс.

На сутринта тя му приготви кафе; самата тя пи чай с препечени филийки. Денят беше хубав, но вече доста прохладен. Тя гледаше голото му тяло, все така странно и по младежки тънко. Трудно беше за вярване, че и двамата са четирийсетгодишни. Ала тя вече не можеше да има деца без риск от сериозни генетични малформации; неговата мъжественост пък до голяма степен беше отслабнала. От гледна точка на продължението на рода двамата представляваха двойка стареещи индивиди с незначителна генетична ценност. Тя беше изживяла живота си; беше вземала кокаин, участвала бе в групов секс, нощувала бе в луксозни хотели. Красотата й я бе поставила в епицентъра на движението за освобождение на нравите, белязало нейната младост, от което бе пострадала особено силно и което в крайна сметка й бе отнело почти всички жизнени сили. По силата на собственото си безразличие той се бе оказал в периферията на това движение, в периферията на живота, в периферията на всичко и бе засегнат от него само частично; през това време просто бе постоянен клиент на кварталния супермаркет „Монопри“ и ръководител на изследователска група по молекулярна биология. Тези тъй различни помежду си битиета бяха оставили твърде малко следи върху разделените им едно от друго тела; ала все пак животът бе извършил разрушителното си дело, ден след ден бе обременявал репликационните способности на техните клетки и органели. Надарени с разум бозайници, способни да се обичат, те се съзерцаваха взаимно в ярката светлина на това есенно утро.

— Зная, че е прекалено късно — каза тя. — И все пак ми се ще да опитаме. Все още пазя абонаментната карта за влака от учебната ’74-75 година, последната, когато ходехме заедно в лицея. Всеки път когато я погледна, ми се доплаква. Не разбирам как бе възможно нещата до такава степен да се скапят. Не мога да се примиря с това.

19

Очевидно беше, че в разгара на самоубийственото битие на западния начин на живот за тях нямаше никакъв шанс. Въпреки това продължиха да се виждат един-два пъти седмично. Анабел ходи на гинеколог и отново започна да взема хапчета. Той успяваше да проникне в нея, но предпочиташе да спят един до друг, да усеща живата й плът. Една нощ сънува, че се намира в увеселителен парк край Руан, на левия бряг на Сена. Голямото виенско колело се въртеше почти без хора на фона на оловносивото небе, извисявайки се над очертанията на изтеглените на сух док товарни кораби и над разядените от ръждата метални конструкции. Той бродеше между боядисаните едновременно в бледи и крещящи тонове складови помещения; примесен с дъждовни капки леден вятър брулеше лицето му. Тъкмо когато стигна до изхода на парка, го нападнаха облечени в кожени дрехи младежи с бръсначи. След като издевателстваха над него няколко минути, накрая го пуснаха да си ходи. Очите му кървяха и той знаеше, че завинаги ще остане сляп, а дясната му ръка беше наполовина отрязана; въпреки кръвта и болката обаче беше сигурен, че Анабел никога няма да го напусне и любовта й ще го закриля докрай.

За уикенда на празника Вси Светии заминаха заедно за Сулак, във вилата на брата на Анабел. На сутринта след пристигането им отидоха заедно на плажа. Той се почувства уморен и приседна на една пейка, а тя продължи нататък. Необятното море бучеше, тласкайки към брега безформени сиво-сребърни вълни. Прибоят на пясъчния бряг премрежваше хоризонта с мъглива пелена, върху която слънцето хвърляше красиви отблясъци. Силуетът на Анабел, почти недоловим в светлото яке, се плъзгаше покрай повърхността на водата. Стара немска овчарка сновеше между белите пластмасови маси на „Кафе дьо ла плаж“; тя също бе трудно различима през замъгления от водни пари и слънчеви лъчи въздух.