Елементарните частици

За вечеря тя приготви лаврак на скара; обществото, в което двамата живееха, им предоставяше известна добавка над простото задоволяване на хранителните потребности. Ето защо биха могли да се опитат да живеят. Истината беше обаче, че вече почти не изпитваха такова желание. Той й съчувстваше за огромните запаси от любов, чийто трепет усещаше у нея и които животът бе пропилял; изпитваше състрадание и може би това беше единственото човешко чувство, което все още би могло да се пробуди у него. Що се отнася до всичко останало, тялото му беше изцяло в плен на ледена сдържаност; той действително вече не беше в състояние да изпитва любов.

След завръщането си в Париж преживяха много радостни моменти, подобни на ония, които показват в рекламите за парфюми (спускаха се заедно по стълбите на Монмартър; стояха прегърнати на Пон дез Ар, озарявани от внезапно изникналите от тъмнината прожектори на туристическите корабчета, които на това място вземат обратен курс). Минаха и през онези леки свади, които избухват обикновено в неделя следобед, онези моменти на мълчание, когато тялото се сгушва под чаршафите, онези пясъчни плажове от мълчание и скука, по които животът губи почва под краката си. В апартамента на Анабел дневната светлина трудно си пробиваше път и се налагаше да палят лампите още в четири следобед. Понякога бяха тъжни, но най-често просто сериозни. И двамата бяха наясно, че преживяват своята последна истинска човешка връзка, и това усещане придаваше сърцераздирателност на всяка прекарана заедно минута. Изпитваха един към друг дълбоко уважение и безкрайна жалост. Имаше дни обаче, когато по силата на някаква ненадейно задействана магия минаваха през мигове, изпълнени със свеж въздух и силно, живително слънце; най-често обаче някаква сива сянка тегнеше над тях, над земята, която обитаваха, и във всяко нещо виждаха предзнаменование за близък край.

20

Брюно и Кристиан също се бяха завърнали в Париж, тъй като вече друг изход нямаше. Сутринта, когато тръгваше за работа, той се сети за онзи непознат лекар, който им беше направил такъв небивал подарък: две седмици напълно неоправдан отпуск по болест; сетне се отправи към своята служба на улица „Грьонел“. На излизане от асансьора си даде сметка, че е загорял, в отлична форма и че положението е направо смешно; даде си сметка също така, че изобщо не му пука. Неговите колеги с техните аналитични семинари, формирането на човешки ценности у подрастващите, отварянето към други култури… всичко това за него вече нямаше никакво значение. Кристиан му правеше свирки и се грижеше за него, когато се разболееше; значение имаше единствено Кристиан. В същата тази минута осъзна, че никога повече няма да се види със сина си.

Патрис, синът на Кристиан, беше оставил апартамента в ужасно състояние; по пода се валяха смачкани парчета пица, кутии от кока-кола и угарки, които на места бяха прогорили паркета. В първия момент тя се поколеба дали да не отиде на хотел, но след това реши все пак да почисти и да сложи всичко в ред. Ноайон беше мръсен, скучен и опасен град; тя свикна да прекарва уикендите в Париж. Почти всяка събота посещаваха клубове за двойки от типа „2 + 2“, най-често „Крис и Маню“ и „Шандел“. Около дансинга имаше няколко зали, окъпани в странна виолетова светлина; в тях леглата бяха разположени почти едно до друго. Навсякъде наоколо двойки правеха любов, разменяха ласки, лижеха се взаимно. Повечето жени бяха голи; други не бяха свалили блузките или тениските си, а трети се бяха задоволили да вдигнат полите на роклите. В най-голямата зала имаше двайсетина двойки. Почти никой не говореше; чуваше се само бученето на климатичната инсталация и шумното дишане на жените, които приближаваха до оргазъм. Седна на едно от леглата до висока брюнетка с едри гърди, която някакъв тип на около петдесет години с риза и вратовръзка усърдно лижеше. Кристиан разкопча панталона му и започна да го мастурбира, оглеждайки се с интерес наоколо. Друг мъж приближи и пъхна ръка под полата й. Тя се разкопча и полата се плъзна върху мокета; отдолу не носеше нищо. Мъжът коленичи и започна да я гали, докато тя продължаваше да възбужда Брюно. До него на леглото брюнетката започна да надава все по-силни стенания; той сграбчи гърдите й в шепите си. Беше надървен до крайна степен. Кристиан се наведе и започна да докосва леко с върха на езика главичката и шийката на члена му. До тях се настани друга двойка; жената, дребна, червенокоса, на двайсетина години, беше с минипола от черна изкуствена кожа. Тя погледна Кристиан, която продължаваше да работи с език. Кристиан й отвърна с усмивка и вдигна тениската, за да й покаже гърдите си. Рижата запретна пола, разкривайки обилно окосмяване, също рижо на цвят. Кристиан улови ръката й и я насочи към члена на Брюно. Жената започна да го мастурбира, докато Кристиан отново пусна в ход езика си. Секунди след това, разтърсен от неудържимо сладостен спазъм, той се изпразни върху лицето й. После скочи на крака и я грабна в прегръдките си.

— Прости ми — каза й той. — Не исках.