Елементарните частици

— Животът ми не беше щастлив — каза Анабел. — Може би съм отдавала прекалено голямо значение на любовта. Прекалено лесно установявах връзка с мъже, които ме изоставяха веднага след като постигнеха своето, и това ме караше да страдам. Мъжете правят любов не защото са влюбени, а защото са възбудени; години ми трябваха, за да проумея тази проста истина. Всички край мен живееха по същия начин, наоколо царяха свободни нрави, но аз не изпитвах никакво удоволствие да предизвиквам или да съблазнявам. Накрая се отвратих от самия секс; вече не можех да понасям тържествуващата им усмивка, когато започнех да свалям роклята си, глупавото им изражение в момента на оргазма и преди всичко просташкото им държание след края на акта. Всички до един бяха жалки, безволеви и самовлюбени. Дотегна ми да се отнасят към мен като към животно, което бива предавано от ръка на ръка, макар да минавах за желана, тъй като от естетична гледна точка бях безупречна и те се гордееха, когато ги виждаха с мен в ресторанта. Един-единствен път ми се стори, че става нещо сериозно, и заживях заедно с един тип. Беше актьор и физически привлекателен, но все не можеше да пробие, така че най-често аз плащах наема за апартамента. Живяхме заедно две години, забременях. Той ме накара да направя аборт. Послушах го, но веднага след излизането ми от болницата осъзнах, че всичко е свършено. Напуснах го същата вечер и известно време живях на хотел. Бях на трийсет години и това бе вторият ми аборт. Случи се през 1988 година, всички започваха да осъзнават каква опасност представлява СПИН, а за мен самата това беше същинско освобождение. Бях спала с десетина мъже, нито един от които не заслужаваше да си спомням за него. Днес смятаме, че първоначално минаваме през период на безгрижие и развлечения, след който ни спохожда призракът на смъртта. Всички мъже, които познавах, изпитваха ужас от старостта и непрекъснато мислеха за възрастта си. Превръщането на възрастта във фикс идея започва твърде рано — откривала съм я дори у двайсет и пет годишни, — а с времето нещата все повече се влошават. Реших да сложа точка, да изляза от играта. Животът, който водя, е спокоен и безрадостен. Вечер чета, пия билков чай и други топли напитки. Всяка събота и неделя ходя при родителите си, отделям много време на моя племенник и на племенничките. Вярно е, че имам нужда от мъж, понякога нощем се боя и заспивам трудно. Вземам успокоителни и приспивателни; истината е, че невинаги ми помагат. Честно казано, иска ми се животът ми да премине колкото се може по-бързо.

Мишел запази мълчание; изобщо не беше изненадан. Повечето жени минават през бурна младост, когато са обсебени от мисълта за мъже и секс; после постепенно им омръзва и не им се ще толкова да разтварят крака и да подлагат задник; започват да дирят изпълнена с нежност връзка, която не откриват, и страст, която вече не са в състояние да изпитат; от този момент нататък за тях започват трудните години.

В разтворено положение диванът легло заемаше почти цялото свободно пространство.

— Използвам го за пръв път — каза тя.

Легнаха един до друг, прегърнаха се.

— Отдавна престанах да вземам хапчета, а и у дома няма презервативи. Ти имаш ли?

— Не… — въпросът й го накара да се усмихне.

— Искаш ли да го направя с уста?

Той се замисли за момент и накрая каза: „Да“. Беше приятно, но удоволствието не беше кой знае колко силно. (Впрочем при него открай време беше така; при някои сексуалната наслада е много силна, при други — доста умерена или почти отсъства; дали това се дължеше на възпитанието, на връзките между невроните или на нещо друго?) Този орален секс за него беше преди всичко трогателен: символ на срещата им след толкова години и на прекъснатата им безвреме обща съдба. След това обаче усещането беше чудесно, когато Анабел се обърна настрани, за да спи, и той я взе в обятията си. Тялото й беше гъвкаво и нежно, топло и необикновено гладко; имаше тънка талия, широки бедра, малки стегнати гърди. Той пъхна крак между нейните, положи едната си ръка върху корема й, а другата върху гърдите; тази нежност и топлина го върнаха към първите дни на сътворението. Заспа почти веднага.

Първо видя човек, облечено в дрехи пространство, открито беше само лицето му. По средата на лицето грееха очите; изражението им беше трудно определимо. Пред него имаше огледало. При първия поглед в огледалото човекът изпита усещане, сякаш пропада в празно пространство. При това беше неподвижен, седнал; просто беше погледнал на отражението си като на нещо странично, независимо от самия него, предназначено за другите; след минута настъпи относително безразличие. Ала достатъчно беше да извърне глава настрани за няколко секунди и всичко започваше отначало; налагаше му се отново с мъчително усилие, подобно на приспособяването на очите към прекалено близък предмет, да преодолява чувството на отъждествяване със собственото си изображение. Отношението към собственото „аз“ се изразява в периодични пристъпи на невроза и човекът беше все още твърде далече от изцелението.