Есенен мост

Шидзука отстъпи от Го и от неговия човек. Не можеше да се оттегли кой знае колко, защото стената щеше да пречи на движенията на копието й. Но дори стената да не й пречеше, след като не използваше лявата си ръка и силата й намаляваше с изтичането на кръвта й, тя бе уязвима на единия от двамата, докато се защитаваше от другия.

Шидзука погледна в очите на Го колкото бе възможно по-дълбоко.

И му каза:

— Твоята внучка ще се моли за покой на душата ти.

Погледът й го смрази за момент. В този момент неговият човек, шокиран от думите й, отклони поглед от Шидзука и Го. Тя успя да удари мъжа под брадичката и с бързо движение нагоре с острието разряза лицето му на две. Той издаде кратък последен вик и се свлече на земята. Погледът й обаче не задържа Го достатъчно задълго. Преди тя да е успяла да се възстанови от собствената си атака, той я нападна. Тя почувства острието върху гърба си, ребрата й се отвориха не където трябва.

Шидзука се свлече на колене. Тя нямаше да се изправи повече. Чу, че в стаята заваля дъжд. Валеше силен дъжд на едри капки от нейната кръв.

Острието на нагината лежеше на пода. Тя нямаше сили да вдигне нещо толкова тежко. Единствено дръжката, опряна в гърдите й, не позволяваше да падне.

Го се премести към нея с меч, вдигнат за обезглавяващ удар.

— Не!

Острието на Аяме преряза дясната подмишница на Го, когато той се обърна да посрещне атаката й. Зад Аяме беше Чиаки, синът му, с кървав меч в ръка.

— Татко! Какво правиш?

— Стой там! — извика Го. Обърна се още веднъж към Шидзука.

— Умри!

Мечът му внезапно започна да се спуска към шията й. И точно толкова внезапно се спря.

Острието на меча на Чиаки се плъзна в гърба му и се показа в средата на гърдите отпред. Кръвта изригна и плисна по пода, върху Шидзука и по стената зад нея.

Чиаки измъкна меча си от изправения труп на баща си и с бързо движение в същия момент го обезглави.

— Изменник!

Чиаки вдигна главата му и я изхвърли със замах през най-близкия прозорец.

— Изменник! — изкрещя той.

— Господарке моя! — Аяме прихвана Шидзука, която се свлече на пода. И двете прогизнаха в кръвта й. — Господарке!

Васалите на Чиаки се втурнаха през вратата.

— Господарю Чиаки, изменниците се оттеглиха. Но не за дълго.

Облян в сълзи, Чиаки коленичи до Шидзука и Аяме.

— Господарке — промълви той. — Шидзука. — Думите се заглушаваха дотолкова от риданията, че бяха неразличими.

— Трябва ти да го направиш — заръча Шидзука на Аяме. — Аз нямам сила.

— Не — отказа Аяме. — Вие можете, господарке. Трябва.

— Прояви смелост, Аяме, както си постъпвала винаги. Ако не ми помогнеш, ние със Сен ще умрем и двете. — Шидзука измъкна нож от пояса си и го сложи на дланта на приятелката си.

Раменете на Аяме трепереха, очите й виждаха замъглено, тялото й се олюляваше. Ала тя не падна.

Обърна се към Чиаки.

— Ти и останалите трябва да излезете от стаята. Мъжете не могат да присъстват на раждане.

— При нормални условия, да, но ти не можеш да го направиш сама.

— Мога. Ще се справя.

— Прави каквото ти казва тя — нареди Шидзука. Дробовете й натежаваха. Скоро, много скоро тя нямаше да има силата да ги напълни отново с въздух.

Чу мъжете да казват:

— Да, госпожо Шидзука, разбрахме и се подчиняваме.

Аяме измъкна ножа от ножницата.

Шидзука не усети нито как разтваря кимоното й, нито робите под него, не разбра и кога влезе острието, нито почувства увеличаването на потока от кръв, както и излизането на дъщеря й от утробата на бял свят. Вече виждаше само полусенки, звуците край нея идваха някъде отдалече. Всички други усещания се бяха изгубили.

Чу първия вик на новороденото. Въпреки че за нея звукът идваше някъде много отдалече, енергията на новороденото беше очевидна. Шидзука се усмихна.

— Дъщеря ви, господарке. — Аяме постави нещо върху гърдите й и го остави там. То бе топло, движеше се, плачеше и бе много тежко.

Шидзука почувства ритъм, който не бе неин, но бе настоятелен, лек и приличаше на първите предупредителни потрепвания на предстоящо земетресение.

Това беше бързото биене на новото сърце.

Шидзука не можеше вече да движи ръцете си. Не можа да я прегърне — нито за пръв, нито за последен път. Въобразяваше си, че усеща топлината на малкото телце, но знаеше, че това е халюцинация. В нейното тяло не бе останало никакво усещане.

— Сен — промълви тя.

Група от трийсетина самураи и една придворна дама се движеше на северозапад край нос Мурото, в скритите планински проходи на остров Шикоку. Зад себе си бяха оставили горящия замък, наречен „Облак врабчета“, хиляди техни преследвачи, праха на техния господар и тяхната господарка, както и обезглавените трупове на изменниците, убили владетеля и съпругата му.

Аяме седеше на седло като самурай. Не можеше да се държи като господарка и да язди така енергично, както трябваше. В ръцете й спеше господарката Сен. Трябваше да разкаже на Чиаки пророчеството на госпожа Шидзука, според което собственото дете на Аяме ще бъде син, който е бил приет, преди да е роден, преди да е заченат още, в рода Окумичи. Той ще бъде велик владетел, каза Шидзука, и ще се ожени за Сен.