Есенен мост

Шидзука чакаше Го да дойде.

Мислеше си какъв е светът, толкова пълен с тъга, защото мъжете бяха глупаци, а най-големите глупаци сред тях бяха самураите, а тази трагична земя на Ямато винаги е била управлявана от самураи. Нещата, които бяха важни за тях, бяха неправилно обърквани със съкровище.

Власт над хората и птиците, над животните, над жените и децата и любовниците, над домакинството, замъка, провинцията и империята.

Благосъстояние в злато, васали, наложници, оризови полета, пасбища, планински проходи, реки, търговия с редки стоки от екзотични и далечни страни, предмети и старинни находки без стойност извън тяхната рядкост и екзотичност.

Слава сред близкостоящите, така че всяка среща да е свързана с демонстрация на уважение от страна на нисшестоящите; сред непознатите, така че историите за величие да стават все по-помпозни, когато се предават от уста на уста и те да изпитват страх и възхищение към тези, които никога не са виждали.

Победа в битката.

Смелост в смъртта.

Прославено име, което надживява героя.

Изразяван с лекота патос от лунната светлина и ронещите се цветове на дърветата.

Музиката на мечовете, които се вадят от ножниците, на летящите стрели, на копитата на препускащите бойни коне, които разкъсват земята в гневна атака, на бойните викове, на крясъците на осакатените и умиращите, на плача на майките, вдовиците и дъщерите на изкланите врагове, винаги музика на кръвта.

И най-важното, страхът.

Страхът, който разпалва омразата в сърцата на враговете.

Страхът, който осигурява подчинението на неуправляемите иначе васали.

Страхът, който подхранва отстъпчивостта и целомъдрието на жените.

Шидзука слушаше как се бият на стълбите. Нейните придворни дами бяха смели и лоялни. Бяха прекалено млади, за да умрат, но щяха да загинат всички, с изключение на една. С цената на живота си те щяха да задържат убиеца й почти достатъчно дълго.

Вратата се отвори, не със сила, както тя очакваше, а постепенно, почти нежно. Го стоеше на прага, целият в кръв. Раните му бяха повърхностни. Кръвта по него бе кръвта на нейните защитнички. Той погледна към тавана на стаята и се разсмя.

— Много умно. Построила си робската си сграда много висока, за да можеш да размахваш копието си на вещица в кулата. Бях забравил за това. Няма значение. Ти си победена. Мечът ми ще отнеме живота ти. — Той продължаваше да разтваря още вратата с върха на меча си и влезе в стаята.

Шидзука го гледаше право в очите, а с периферно зрение държеше под око движението на меча, на краката и раменете му. Тя държеше дългото острие на своето копие нагината надолу, в знак на готовност да посрещне нападението. Знаеше, че той няма да се поддаде на такъв евтин трик. Но може би щеше да се престори, за да я подлъже, че ще се хване. После схватката щеше да започне. Тя не трябваше да умира прекалено бързо, в противен случай всичко бе загубено.

— Е, какво е твоето пророчество сега, лъжлива ясновидке? — заядливо попита Го. — Виждаш ли как смъртта ти наближава?

— Това е краят — категорична бе Шидзука.

— Да, краят бе роден в самото начало. Не е необходимо да си пророк, за да го видиш.

— А в края ще бъде родено начало — отговори Шидзука.

— Не се успокоявай с тази фалшива надежда, пророчице. — Го посочи с върха на меча си към подутия й корем. — Детето ще умре първо.

Той се насочи към корема й. Тя помръдна, за да избегне удара. Това беше първата измама на Го и бе успешна. Той знаеше, че тя ще направи всичко, за да защити нероденото си дете. Когато тя раздвижи копието си, за да направи същото, той се хвърли напред и се насочи към гърлото й. Миг преди острието да я достигне, тя успя да извърти главата си на една страна. В противен случай югуларната й вена щеше да бъде разрязана.

Го се усмихна.

— Ще изгоря тялото ти и ще разпръсна праха ти на бунището. Главата ти ще сложа в метална кутия, ще я залея с основа да се разлага и ще я хвърля в северните блата на езерото Белите камъни. Този път няма да се съживиш.

— Какъв глупак си от начало до край — присмя му се Шидзука. Тя не обърна внимание на кръвта, която се процеждаше по шията й. — Толкова сляп си за истината, неспособен си да видиш онова, което ти е приготвила съдбата.

Го се премести отдясно.

Шидзука премести копието, сякаш за да го посрещне, после, когато той отиде наляво, тя го удари силно по незащитената задна част на крака на сгъвката на коляното с дръжката на копието. Го падна. Шидзука се насочи към бедрото му и го разряза. Но Го бе в движение и нейният удар се оказа като неговия — повърхностен. В следващия миг той се изправи на крака.

Зад тях се чу лек звук. Тя се обърна и видя един от хората на Го да влиза през прозореца. Беше изкачил кулата. Преди тя да е успяла да насочи вниманието си изцяло към Го, той отново атакува. Острието му разряза дълбоко лявото рамо на Шидзука. Тя почувства как мускулите и сухожилията се отделиха от костта. Върхът на нейната нагината се отпусна надолу. Трябваше й цялата сила на дясната ръка, за да я вдигне отново.

— Не си предвидила това, нали, вещице?