Есенен мост

Сега, вече прекалено късно, той осъзна, че няма друг избор. Виденията не идваха при всеки по един и същи начин и не всеки ясновидец можеше да се справи с тях сам. Шигеру бе потопен в море от халюцинации. Гигантски причудливи машини, наподобяващи чудовища от приказки и легенди, се гърчеха над земята и поглъщаха безучастни редици хора, облечени в странни униформи. Въздух от цветни, многопластови слоеве обгръщаше замъка и града. През нощта небето заръмжа като търбух на огромен невидим звяр и избълва дъжд от огън върху пищящите жертви отдолу.

Какво означаваше това? Ако бяха видения от бъдещето, какво трябваше да му покажат? Само човек с подобни изживявания можеше да го разбере.

Разговорите на прислугата му показаха къде се намира господарят Киори. Във високата кула. Тъй като бе принуден да избягва всякакви срещи, Шигеру посвети близо час, за да измине разстояние, което иначе би извървял само за няколко минути. Той обаче се поздрави наум, че остана незабелязан. Никой не го приветства и следователно никой не умря. Виденията му отслабнаха по време на дългото придвижване. Те със сигурност щяха скоро да се върнат, но почивката беше добре дошла. Тъкмо се канеше да се представи на баща си, когато го чу да говори.

— Изпращам Ханако при своя внук — обясняваше Киори, — тъй като сега, когато е поел по-голямата част от задълженията на велик господар на нашата провинция, той се нуждае в по-голяма степен от надеждни служители, отколкото аз.

Киори замълча, сякаш изслушваше отговор, и отново заговори. Продължи така още известно време. Шигеру насочи цялото си внимание, но нито за миг не успя да чуе гласа на този, с когото разговаряше неговият баща.

— Тъй като бъдещето ще донесе хаос — каза Киори, като че ли отговаряше на нечий въпрос, — характерът е много по-важен, отколкото социалното положение. — После добави след известна пауза. — Съгласна си, но, изглежда, думите ми те забавляват. Имам чувството, че според теб Ханако и Генджи не си подхождат.

Ханако и Генджи? Шигеру бе потресен. Ханако беше прислужница в замъка. Как бе възможно тя да подхожда на един владетел? Възможно ли бе баща му да крои някаква пакост за собствения си внук? Шигеру трябваше да види събеседника на Киори. В зависимост от отслабването и усилването на гласа му, докато говореше, Шигеру можеше да определи накъде гледа Киори. Той изчака удобен момент и тихо плъзна вратата, колкото да образува процеп. Промъкна се през него и като се местеше ту на една, ту на друга страна, огледа стаята, докато разговорът продължаваше.

— Искам да знам толкова, колкото да осигуря благоденствието на нашия род.

Киори седеше в центъра на стаята и отпиваше чай. Имаше прибори за двама. Една пълна чаша стоеше непокътната срещу Киори. Шигеру приключи с огледа на стаята. Там нямаше никой друг. Дали събеседникът не беше излязъл през таен изход, неизвестен на Шигеру. Беше малко вероятно. Но той си спомни, че Киори сам беше конструирал кулата и никой друг не бе виждал скиците. Който и да се бе срещал с него, със сигурност не бе излязъл през прозореца. За да стигне до единствения друг изход, трябваше да мине край Шигеру.

— Каква? — попита Киори.

Тъй като помисли, че са го видели, Шигеру коленичи и се поклони. Поколеба се за момент, без да знае какво да каже, и през това време Киори проговори отново.

— Тогава приемам.

Шигеру се изправи бързо. Следователно там все още имаше някой. Отново огледа стаята. Киори се взря право напред и заговори, сякаш се обръщаше към някой, който стоеше точно срещу него.

— Тази молба е непочтена — отвърна Киори, истински ядосан. — Изнудваш ме да се съглася да сторя това, за което съм се заклел в живота си и в честта си да не правя.

Шигеру се отдръпна назад вцепенен.

— Добре — чу да казва баща му. — Само тази нощ.

Шигеру отстъпи, като отначало се придвижваше внимателно, а сетне побягна с все сили от замъка. Баща му не можеше да му помогне, защото и той беше луд. Киори разговаряше с жена. Може би с госпожа Садако, съпруга на Киори и майка на Шигеру. Това бе достатъчно лошо. Майката на Шигеру бе умряла малко след раждането му. Но Шигеру не вярваше, че баща му говори с неговата майка. Киори бе споменал за някаква нарушена клетва по един особен, заговорнически начин. Баща му не би използвал подобен тон със собствената си съпруга, дори и с нейния дух.

Киори често се усамотяваше продължително във високата кула на замъка „Облак врабчета“ и отдавна се говореше, че тя е обитавана от духове. Често неясните сенки в нея по здрач бяха оприличавани на стари кървави петна. За места, където в миналото са се разигравали трагедии, винаги се приказваха подобни неща, а кой замък в Япония можеше да се похвали, че не е бил свидетел на трагедии? В случая трагедията бе свързана с предателство и ужасяващи убийства, които в древни времена бяха довели рода Окумичи до ръба на унищожението. Всичко това се бе случило през есента на десетата година от управлението на император Го-Ниджо11. Вещица и принцеса, госпожа Шидзука бе прекарала последните си часове в същата тази стая на кулата.