Есенен мост

Преди пет години трупът на един конкурент на Старк в неговия процъфтяващ захарен бизнес бе намерен да плува в залива. Беше отчасти разкъсан от акулите, но от горната част на тялото му беше останало достатъчно, за да се види огнестрелната рана, която стигаше право до сърцето му. Въпреки че неговата конкуренция бе ликвидирана, което беше от очевидна полза за Старк, нищо не предполагаше, че той има нещо общо с нещастната и мистериозна смърт на мъжа. Един от жълтите вестници в града бе на друго мнение и изписа поредица от истории за други неразкрити престъпления, свързани със Старк, сред които някои буквално предизвикващи смях скалъпени разкази за престрелки в Дивия запад и брутални убийства в Япония. Те не го назоваваха, разбира се, но идентичността беше очевидна. Две седмици след публикуването на първата история сградата, която приютяваше вестника, изгоря до основи заедно с редактора издател. Нямаше доказателство за нещо друго, освен за нещастен случай. Мъжът бил много пиян. Според началника на пожарната, жертвата вероятно бе повалил керосинова лампа, когато бе изпаднал в обичайния си алкохолен ступор късно вечерта. Самата възможност за зла умисъл обаче беше нищожна. Всички винаги бяха много любезни, ако не точно сърдечни и приятелски настроени.

Преди три години Макото беше изоставил домашните си учители и беше приет в Калифорнийския университет, който през последните години се бе преместил в новия си кампус в Бъркли Хилс. За пръв път той живееше сред непознати на своята възраст. А, за нещастие, сред тези непознати беше мускулест млад мъж на име Виктор Бъртън, чийто баща беше влиятелен в Работническата партия, злобна антикитайска групировка, която бе смятана за фаворит на следващите избори за губернатор. Бъртън, който очевидно не различаваше китайско от японско и дори от негърско, настояваше всички да се обръщат към Макото с „жълт негър“ или „чинк“27. По съвет на баща си Макото го игнорира, въпреки че понякога Бъртън затрудняваше нещата. Един ден Бъртън отсъстваше от занятия, а неговите приятели изглеждаха необичайно раздразнителни. Накрая Макото научи, че предната вечер на път от кръчмата към къщи Бъртън е преживял нападение от един или няколко души. Нападателите, които Бъртън нито беше видял, нито беше чул, бяха счупили десния му крак в коляното, дясната му ръка в лакътя и челюстта му в средата. Естеството на нараняванията му правеше невъзможно за Бъртън да използва патерици или да говори разбираемо и това наложи оттеглянето му от университета.

След заминаването му отново можеше да се каже, че всички са много вежливи един към друг.

Макото попита Шоджи и Джиро, двамата японски чиновници в „Ред Хил Консолидейтид Къмпани“, дали знаят какво се е случило с Бъртън. Попита ги по време на седмичната им тренировка по борба без оръжия, в която двамата мъже бяха много сведущи, защото преди да дойдат в Калифорния, бяха самураи при мистър Окумичи. Макото разговаряше с тях на японски, както и с майка си.

— Чухме за това — отвърна Шоджи. — Лош късмет, а?

— Лош късмет — потвърди Джиро, — но разбрах, че въпросният млад мъж нямал приятен характер. Лошият късмет съпътства тези хора.

— Чакайте, Макото-сан, това не е правилната хватка — Шоджи хвана ръката на Макото. — Отпуснете се. Ако се стегнете, мога да ви почувствам. Най-ефективната хватка е тази, която никой не знае, че може да бъде приложена.

Макото попита:

— Вие нямате нищо общо с това, нали?

— С кое? С Бъртън? — Шоджи погледна Джиро. И двамата мъже свиха рамене. — И защо да го правим? Та ние дори не го познаваме.

— Гледайте по-ведро на нещата — посъветва го Джиро. — Той не беше приятен човек. Така че неговото отсъствие подобрява средата, в която се обучавате.

— Внимание! — предупреди Шоджи и прехвърли Макото през глава. Ако не бе направил допълнително движение, Макото щеше да падне със счупено рамо. Сега той така се стовари върху твърдата рогозка „татами“, че целият въздух излезе от дробовете му.

— Видяхте ли? — попита назидателно Шоджи. — Не усетихте хватката и прехвърлянето ви изненада. Никога не го забравяйте, Макото-сан.

— Няма — обеща Макото.

Така Бандита от Чайнатаун се роди не от отмъщението, а от потребността да води свои битки, и то по свои правила.

Взломовете по къщите започнаха като начин да установи за себе си доколко уязвими са другите хора, особено хората, които мислят, че тяхното благосъстояние и положение в обществото ги прави недостъпни за отрепките. Нагоре по стената на къщата с ръкавици с нокти и сандали, облечен целият в черно, тъмен като нощта. Оглед на спалните, заслушване в откъслечните фрази от разговорите в трапезариите, които долитаха горе, преглед на кутиите с бижута, на гардеробите. Прекрати взломовете, когато случайно зърна Мег Частейн, момиче, което бе познавал през целия си живот, да излиза от банята. Неудобството му беше толкова силно, че самата мисъл да се вмъкне тайно в друга къща го накара да се изчерви.