Финансист

Той се вълнуваше от друго — от любовта, от красивото тяло на Лилиан, от устните й, от спокойствието, което се излъчваше от нея, от двете си деца, които се родиха през първите четири години от брака им. Люлееше на колене първородния си син Франк младши, гледаше пълничките му крачета, искрящите му очи, все още неоформената му, наподобяваща цветна пъпка уста и се удивяваше на великото чудо — раждането на един нов човек. Това чудо бе повод за какви ли не размишления — за зачеването, за съзряването на плода в утробата на жената, за опасностите от болести, които криеха този деликатен период и самото раждане. Той бе преживял тежки мигове при раждането на Франк младши, и то най-вече поради уплахата на самата мисис Каупъруд. Боеше се, че бременността и раждането ще загрозят красивото й тяло, още по-страшна бе мисълта, че може изобщо да я загуби. В деня, когато се раждаше детето и той стоеше изтръпнал зад вратата, за първи път изпита истинска тревога, макар че и тази тревога не беше особено силна, защото неговата трезвост и егоцентризъм не го допускаха. Безпокоеше го обаче мисълта, че жена му може да умре и с това да настъпи краят на сегашния им благополучен живот. После дойдоха пронизителните, сърцераздирателни писъци и съобщението, че всичко е приключило успешно и че той може да види новороденото. Това преживяване остави трайни следи в съзнанието на Франк, разшири и задълбочи представата му за живота. Още веднъж се потвърди убеждението му, че под външния вид на всяко явление, както и под блестящия лак, който покрива едно грубо дърво, се крие трагедия. Малкият Франк и появилата се по-късно синеока и златокоса Лилиан за известен период от живота му обсебиха напълно съзнанието му. Домашното огнище не беше лошо нещо. В края на краищата така бе устроен животът и неговият крайъгълен камък бе домът.

За съжаление в този разказ няма възможност да бъдат описани подробно всички дребни на пръв поглед, но важни промени, които станаха през тези години — промени, настъпвали така постепенно, така незабележимо, както са незабележими леките вълнички в спокойно течаща вода. Само за пет години състоянието на Франк се увеличи значително, особено като се има предвид с колко малко бе започнал. С течение на времето той успя да установи близки отношения — доколкото това беше възможно в търговските среди — с най-видните представители на непрестанно разширяващия се филаделфийски финансов свят. Още докато работеше при мистър Тай и на борсата, често му бяха сочили най-интересните по-едри или по-дребни длъжностни лица от градското управление или от администрацията на щата, които „печелеха от политика“, както и хората от държавния апарат, които идваха от Вашингтон, за да се срещнат с представители на фирмите „Дрексъл и Ко“, „Кларк и Ко“, пък дори на „Тай и Ко“. Тези хора, както научи, разполагаха с предварителни сведения за предстоящите законодателни реформи и икономически промени, които непременно щяха да се отразят върху отношението към отделни ценности или върху развитието на определени сфери на търговията. Веднъж в кантората на „Тай и Ко“ един млад чиновник дръпна настрана Франк.

— Видяхте ли човека, който току-що влезе при мистър Тай?

— Да.

— Това е градският ковчежник Мъртаг. Чудесна игра е захванал. Разполага с всички общински пари, а е длъжен да дава отчет само за основния капитал. Лихвените проценти прибира за себе си.

Каупъруд разбра всичко. Повече от ясно бе, че длъжностните лица в градската и в щатската администрация вършеха финансови спекулации. Те влагаха градските или държавните пари при отделни банкери или търговски посредници, които правителството упълномощаваше, а в някои случаи дори назначаваше за пазители на влоговете. Процентите по тези влогове банките плащаха само на длъжностните лица. По тайни нареждания на тези хора те даваха в заем държавни пари на борсови посредници, които от своя страна ги влагаха в сигурни ценни книжа. Банкерите разполагаха за известен период с парите, а след това — посредниците; длъжностните лица трупаха пари, а борсовите посредници получаваха тлъсти комисиони.

Във Филаделфия имаше цяла група от действащи по този начин държавни служители, в която влизаха кметът на града, няколко членове на Градския съвет, ковчежникът, началникът на полицията, пълномощникът по обществените строежи и неколцина други. Те следваха принципа „Ти на мене, аз на тебе“. Отначало Каупъруд се възмути от тази нечестна игра, но виждаше как не един и двама трупаха богатство именно по този път, без да им мигне окото. Вестниците се надпреварваха да пишат за гражданския дълг, за патриотизма, но за нечистите сделки с държавни пари не отделяха нито ред, а ония, които вършеха всичко това, спокойно продължаваха да държат властта в ръцете си и се радваха на уважението на своите съграждани.