ФОР

– Винаги беше леко неспокоен, леко неуравновесен. Не като другите послушници от групата си – казва Макс. – Мисля, че загубата на баба му и дядо му наистина му коства много. А може би проблемът му бе по-дълбок... Не знам... може би така му е по-добре.

– По-добре му е мъртъв? – намръщвам му се.

– Нямах точно това предвид – казва Макс. – Но ние, Безстрашните, окуражаваме членовете си сами да избират своя път в живота. Ако това е избрал... толкова по-добре. – Той отново слага ръка на рамото ми. – В зависимост как преминеш през последния си тест утре, двамата с теб ще си говорим какво бъдеще искаш тук, сред Безстрашните. Засега си най-обещаващият ни послушник... въпреки миналото си.

Просто продължавам да се взирам в него. Дори не разбирам какво ми казва, нито пък защо го изрича тук, по време на помена за Амар. Да не се опитва да ме привлече? Но в какво?

Зийк се връща с още две чаши и Макс се стопява в тълпата, сякаш нищо не се е случило. Един от приятелите на Амар става от стола си и изкрещява нещо безсмислено за това колко смел бил той, изследвайки неизвестното.

Всички вдигат чаши и започват да скандират името му. Амар, Амар, Амар. Повтарят го толкова много пъти, че то губи значението си, шумът е безмилостен, повтарящ се и всепоглъщащ.

После всички пием. Ето така скърбят Безстрашните – като прогонват скръбта в алкохолната забрава и я оставят там.

Добре. Да. И аз мога да я прогоня.

+ + +

Последният ми тест, моята зона на страха, ще бъде ръководен от Тори и наблюдаван от лидерите на Безстрашните, включително и от Макс. Заставам някъде в средата на групата послушници и за първи път не съм дори и леко нервен. В зоната на страха всеки е наясно, че се намира в симулация, така че нямам нищо за криене. Пробождам врата си с инжекцията и оставям реалността да изчезне.

Правил съм го десетки пъти. Озовавам се на покрива на висока сграда и скачам от ръба. Затворен съм в кутия, позволявам си кратък момент на паника, а после забивам рамо в дясната стена и разбивам дървото с удара, което е невъзможно. Вземам пистолет и застрелвам в главата невинен човек, този път безлик мъж, облечен в черни дрехи на Безстрашен, без дори да се замисля.

Сега обаче, когато Маркъсите ме обграждат, приличат повече на него отпреди. Устата му си е уста, макар че очите му продължават да са бездънни кухини. Когато вдига ръка, за да ме удари, държи колан, а не назъбена верига или някакъв друг вид оръжие, което може да ме разреже къс по къс. Поемам няколко удара, а после се хвърлям към най-близкия Маркъс и обвивам ръце около гърлото му. Обсипвам диво лицето му с юмруци и това ми дава миг на удоволствие, преди да се събудя, клекнал на пода в стаята със зоната на страха.

Светлините в съседната стая грейват, така че да видя хората там. Има два реда чакащи послушници, включително и Ерик, който вече има толкова много пиърсинги на устната, че се улавям да си мечтая как му ги изскубвам един по един. Пред тях седят трима лидери на Безстрашните, включително и Макс, и всичките ми кимат и ми се усмихват. Тори вдига палци.

Влязох на теста, мислейки си, че вече не ме е грижа – нито дали ще премина, нито дали ще се справя добре, нито дали ще бъда Безстрашен. Но вдигнатите палци на Тори ме карат да се надуя от гордост и да си позволя лека усмивка, докато излизам. Амар може и да е мъртъв, но той през цялото време искаше да се справя добре. Не мога да кажа, че го направих за него – не го сторих за никого, дори не и за себе си. Но поне не го засрамих.

Всички послушници, които са минали през последния си тест, чакат резултатите в спалното помещение на трансферите – там са и трансферите, и родените Безстрашни. Зийк и Шона ми подвикват, когато влизам и сядам на ръба на леглото си.

– Как мина? – пита Зийк.

– Добре – отговарям. – Без изненади. А при теб?

– Ужасно, но успях да изляза жив – вдига рамене той. – Обаче при Шона се появиха няколко нови страха.

– Преодолях ги – заявява Шона с престорено безгрижие. Върху коленете ù има възглавница – една от тези на Ерик. Това няма да му хареса.

Маската ù се разпада и тя се разсмива.

– Бях наистина страхотна.

– Да, да – казва Зийк.

Шона го удря право в лицето с възглавницата. Той я грабва от ръцете ù.

– Какво искаш да кажа? Да, ти беше страхотна. Да, ти си най-добрата Безстрашна на всички времена. Доволна? – Перва я по рамото с възглавницата. – Тя се хвалеше постоянно, откакто започнахме симулациите на страха, защото е по-добра от мен. Досадно е.

– Просто си отмъщавам заради това колко много се хвалеше ти по време на бойното обучение – отвръща тя. – Видя ли страхотния удар, който нанесох в самото начало? Бла-бла-бла...

Шона го удря и той сграбчва китките ù. Тя се освобождава, плясва го по ухото и двамата се смеят и боричкат.

Може и да не разбирам привързаността при Безстрашните, но явно разпознавам флирта, когато го видя. Усмихвам се доволно. Изглежда, това разрешава въпроса ми с Шона, не че той ме е безпокоял толкова. Това е отговор сам по себе си.