ФОР

Тръгвам към релсите, прекалено изпълнен с луда енергия, че да стоя на едно място. Задава се влак, от локомотива му идва светлина и премигва към мен, докато той наближава. Влакът настъпва със сила и енергия, шумен като гръм в ушите ми. Навеждам се по-близо до него и за първи път се наслаждавам на тръпката от страх в стомаха си – да бъда толкова близо до нещо толкова опасно.

Тогава забелязвам нещо тъмно и приличащо на човек да стои в един от последните вагони. Висока и крехка жена виси от вагона, като се държи за една от дръжките. Само за секундата, през която размазаният влак профучава покрай мен, виждам тъмна къдрава коса и гърбав нос.

Тя изглежда почти като майка ми.

И тогава си отива, отива си с влака.

СИНЪТ

Малкият апартамент е празен, а върху пода все още личат следи от метлата. Не притежавам нищо, с което да запълня пространството, освен Аскетските си дрехи, натъпкани на дъното на чантата в ръцете ми. Захвърлям я върху празния матрак и проверявам чекмеджетата под леглото за чаршафи.

Лотарията на Безстрашните беше добра за мен, защото се класирах първи и защото, за разлика от другите доскорошни послушници, пожелах да живея сам. Останалите, включително Зийк и Шона, са израснали, обградени от общността на Безстрашните, и за тях тишината и спокойствието на самотата са непоносими.

Бързо си оправям леглото, като опъвам чаршаф отгоре му – на места е похабен заради молци или заради предишна употреба, не съм съвсем сигурен. Когато отварям чантата, съдържаща оскъдното ми имущество, вдигам пред себе си Аскетската си риза – разкъсана е там, откъдето трябваше да си взема плат, за да се превържа. Изглежда ми малка – обзалагам се, че ако опитам да я облека, не бих се побрал в нея. Но не го правя, само я сгъвам и я оставям в чекмеджето.

Чувам почукване и казвам „Влез!“, като си мисля, че е Зийк или Шона. Но вместо това Макс, висок мъж с тъмна кожа и разранени кокалчета, влиза в апартамента ми с кръстосани пред тялото си ръце. Той изучава стаята с поглед и присвива устни, погнусен от сивите панталони, сгънати на леглото ми.

Изправям се, без да съм сигурен какво да кажа. В апартамента ми се намира лидерът на кастата.

– Здравей – казвам.

– Извинявай, че те прекъсвам – отвръща той. – Изненадан съм, че не си си избрал стая заедно с приятелите си от другите доскорошни послушници. Намери си приятели, нали?

– Да – отговарям. – Това просто ми изглежда по-нормално.

– Предполагам, че ще ти отнеме известно време да се освободиш от старата си каста. – Макс докосва плота на малката ми кухня с върховете на пръстите си. Поглежда към прахта по тях и ги избърсва в панталоните си. Измерва ме с критичен поглед, с който сякаш ми казва да се освободя по-бързо от старата си каста. Ако все още бях послушник, щях да се притесня, но вече съм един от Безстрашните и той не може да ми отнеме това, независимо колко Дървен му изглеждам.

Или може?

– Този следобед ще избереш своята професия – заявява той. – Имаш ли нещо наум?

– Предполагам, че зависи от това какво има налично – отвръщам аз. – Бих се радвал да правя нещо, свързано с преподаване. Може би нещо като Амар.

– Мисля си, че първенецът в класирането може да стигне малко по-далеч от инструктор на послушници, какво ще кажеш? – Макс повдига едната си вежда и забелязвам, че тя не се движи толкова, колкото другата. Пресечена е от белег. – Дойдох, защото се отвори една възможност.

Придърпва си един стол от малката маса близо до кухненския ъгъл, завърта го и сяда наобратно. Черните му ботуши са покрити със светлокафява кал, връзките му са завързани и изтъркани по краищата. Май е най-възрастният Безстрашен, когото съм виждал, но въпреки това е като направен от стомана.

– За да бъда честен, един от другите лидери на Безстрашните вече става малко стар за тази работа – казва Макс. Сядам на ръба на леглото. – Другите четирима си мислим, че би било добра идея да вкараме малко свежа кръв в лидерството. Нови идеи за новите членове на Безстрашните и специално за инициацията. Тази задача по принцип се дава на най-младия лидер на кастата, така че това е добро съвпадение. Смятаме да изберем някои от последните випуски послушници за тренировъчна програма, в която да видим дали разполагаме с добър кандидат. Ти си естественият избор.

Внезапно имам чувството, че кожата ми е прекалено тясна за мен. Той наистина ли предполага, че на шестнайсетгодишна възраст мога да отговарям на изискванията за лидер на Безстрашните?

– Тренировъчната програма ще трае поне година – продължава Макс. – Ще бъде сурова и ще изпита уменията ти в много области. И двамата знаем, че ще се справиш съвсем добре в частта със зоната на страха.

Кимвам, без да мисля. Той, изглежда, няма нищо против самоувереността ми, защото се усмихва леко.

– Няма нужда да идваш на срещата за избиране на професия този следобед – обявява Макс. – Обучението ще започне съвсем скоро. Всъщност утре сутринта.

– Чакай – казвам, когато една мисъл си пробива път през бъркотията в ума ми. – Нямам избор?