ФОР

Това е сутрин на Аскет – бърз душ, обикновена закуска, чист дом. Само че нося черните дрехи на Безстрашен – фланелка, панталони, ботуши, яке. Когато излизам, избягвам да поглеждам към огледалото и това ме кара да изскърцам със зъби, защото разбирам колко дълбоки са тези Дървени корени и колко ще ми е трудно да ги изтръгна от съзнанието си – толкова добре са се вплели в него. Напуснах онова място, подтикнат от страх и неподчинение, и затова ще ми е далеч по-трудно да се асимилирам, отколкото някой би предположил. По-трудно, отколкото, ако бях избрал Безстрашните поради правилните причини.

Отправям се бързо към Ямата, като минавам нагоре през сводест коридор, полуотворен към нея. Стоя далеч от ръба, въпреки че смеещите се деца на Безстрашните често тичат по него, а аз трябва да съм по-смел от тях. Не съм сигурен дали смелостта е нещо, което се натрупва с годините като мъдростта – може би тук, при Безстрашните, смелостта е най-висшата форма на мъдрост, потвърждение, че животът може и трябва да се живее без страх.

За първи път се замислям за живота на Безстрашните, ето защо задържам тези разсъждения в съзнанието си, докато се катеря по пътеките около Ямата. Стигам стълбите, които висят от стъкления таван, и задържам очите си нагоре, а не към празното пространство под мен, за да не започна да се паникьосвам. Въпреки това, когато стигам горе, сърцето ми препуска с всички сили и го усещам в гърлото си. Макс каза, че офисът му е на десетия етаж, затова се качвам в асансьора заедно с група Безстрашни, отиващи на работа. За разлика от Аскетите, те нямат вид да се познават всички помежду си – за тях не е толкова важно да запомнят всички имена и лица, нужди и желания, тъй че вероятно просто се държат за приятелите и семействата си и създават сплотени, но отделни общности вътре в кастата си. Като тази общност, която си създавам самият аз.

Когато стигам до десетия етаж, не съм сигурен къде да отида, но зървам някаква тъмна глава да завива зад ъгъла пред мен. Ерик. Тръгвам след него, отчасти защото той вероятно знае къде отива, но отчасти и защото искам да съм наясно какво прави, дори и да не се е насочил към същото място, към което и аз. Но когато завивам, забелязвам Макс да стои в една конферентна зала със стъклени стени, обграден от млади Безстрашни. Най-възрастният е сигурно на около двайсет, а най-младият едва ли е по-голям от мен. Макс ме вижда през стъклото и ми прави знак да вляза. Ерик седи близо до него. Подмазвач, помислям си и сядам на другия край на масата, между момиче с пръстен на носа и момче, чиято коса е с толкова яркозелен цвят, че не мога да гледам към нея. Чувствам се обикновен в сравнение с другите – може и да съм си татуирал пламъци по време на инициацията, но не е като да съм ги изложил на показ.

– Мисля, че всички са тук, така че да започваме. – Макс затваря вратата на конферентната зала и застава пред нас. Изглежда странен в такава обикновена обстановка, като че ли е дошъл да изпочупи всичките стъкла наоколо и да създаде хаос, а не да води среща. – Вие сте тук преди всичко, защото сте показали потенциал, но и защото сте проявили ентусиазъм по отношение на кастата и на нейното бъдеще. – Не знам как съм направил това. – Нашият град се променя, сега по-бързо отпвсякога, и за да бъдем в крак с това, ние също трябва да го сторим. Трябва да станем по-силни, по-смели и по-добри, отколкото сме в момента. Сред вас са хората, които могат да ни направят такива, но ще трябва да разберем кои са те. През следващите няколко месеца ще направим комбинация от обучение и тестове на уменията, за да ви научим на това, което ще трябва да знаете, ако успеете да преминете програмата, а също и за да проверим колко бързо усвоявате.

Звучи ми като нещо, което би имало стойност не за Безстрашните, а за Ерудитите. Странно.

– Първото, което трябва да направите, е да попълните тези въпросници – казва той и аз почти се разсмивам. Има нещо нелепо в жилав и груб Безстрашен воин с купчина хартии в ръце, които нарича „въпросници“, но някои неща трябва да си бъдат обикновени, разбира се, защото така е най-ефикасно. Той пуска листовете по масата заедно с пакет химикалки. – Всичко това цели да ни кажете повече за себе си и да ни дадете отправна точка, спрямо която да измерваме напредъка ви. Така че е във ваш интерес да бъдете честни и да не се преструвате на по-добри, отколкото сте.

Чувствам се несигурен, докато гледам листа. Попълвам името си, което е първият въпрос, както и годините си – което е вторият. Третият ме пита за кастата, от която произхождам, а четвъртият – за броя на страховете ми. Петият е какви са те.

Не съм сигурен как да ги опиша. Първите два са лесни – височини и затворени пространства – но следващият? А и какво се очаква да напиша за баща си, че се боя от Маркъс Итън? Накрая пиша „загуба на контрол“ за трети страх и „физически заплахи в затворени пространства“ за четвърти, макар че знам, че това е доста далеч от истината.