ФОР

Напъхвам си хапка в устата и се опитвам да не мисля за това. Синята светлина кара и ръцете ми да изглеждат сини – като на труп. Не съм разговарял с Ерик, откакто го обвиних, че е косвено отговорен за смъртта на Амар – някой беше издал на лидера на Ерудитите, Джанийн Матюс, че когато е в състояние на симулация, Амар осъзнава това, и най-очевидният заподозрян бе трансферът от тяхната каста – Ерик. Но не съм решил какво ще правя следващия път, когато ми се наложи да разговарям с него. Ако пак го набия, това няма да докаже, че е предател на кастата. Ще трябва да намеря начин да свържа настоящите му занимания с Ерудитите и да съобщя на някой от лидерите на Безстрашните – вероятно на Макс, защото именно него познавам най-добре.

Зийк се връща на масата и се плъзва на мястото си.

– Фор, какво ще правиш утре вечер?

– Не знам – казвам. – Нищо?

– Вече не – заявява той. – Идваш с мен на среща.

Задавям се с картофа, който дъвча.

– Моля?

– Ъм, съжалявам, че аз трябва да ти го кажа, батко – обажда се Юрая, – но на среща се очаква от теб да идеш сам, а не да си водиш приятел.

– Очевидно е, че става въпрос за двойна среща – обяснява Зийк. – Поканих Мария, тя спомена нещо за своята приятелка Никол и аз посочих, че ти ще бъдеш заинтригуван.

– Коя Никол? – пита Лин и проточва шия, за да огледа групата момичета.

– Червенокосата – казва Зийк. – Е, в осем часа. Вътре си, дори не те питам.

– Аз не... – започвам и поглеждам към червенокосото момиче. Тя е със светла кожа, с големи очи, силно гримирани в черно, тясна блуза, разкриваща извивките на гърдите ù и... други неща, които Аскетът вътре в мен ми нарежда да не забелязвам. Но аз все пак го правя.

Никога досега не съм бил на среща, благодарение на стриктните правила за ухажване в бившата ми каста. А именно извършване заедно на общественополезен труд и може би – може би – вечеря с някой друг от семейството и помагане в чистенето след това. Никога дори не съм си и помислял дали искам да изляза на среща с някое момиче... просто защото беше невъзможно.

– Зийк, никога не съм...

Юрая се намръщва и започва да ме боде с пръст по рамото.

– Какво?

– О, нищо – казва весело той. – Просто прозвуча по-Дървено и затова реших да проверя...

Марлийн се разсмива.

– Да бе, да.

Със Зийк се споглеждаме. Не сме се разбирали изрично да не споделяме от коя каста произхождам, но, доколкото ми е известно, той не е споменавал на никого. Юрая знае, но въпреки голямата си уста има такъв вид, сякаш е наясно кога да задържа информацията за себе си. И все пак не разбирам как Марлийн не се е досетила – може би просто не е особено наблюдателна.

– Не е нищо кой знае какво, Фор – казва Зийк и дояжда последната хапка от храната си. – Ще дойдеш, ще поговориш с нея като с нормално човешко същество, каквото тя е, и може би ще ти позволи – ах! – да я хванеш за ръката.

Шона внезапно се събужда и столът ù изскърцва върху каменния под. Тя прибира косата си зад едното си ухо и отива с наведена глава да си върне таблата. Лин се вторачва в Зийк, чието изражение е доста по-различно от обичайното му, и тръгва след сестра си.

– Добре де, не е задължително да се държиш за ръка с никого – продължава Зийк, все едно нищо не се е случило. – Просто ела, става ли? Ще съм ти длъжник.

Поглеждам към Никол. Тя седи на една маса близо до мястото за връщане на таблите и отново се смее на нечия шега. Може би Зийк е прав – може би не е нищо кой знае какво, може би е още един начин да забравя миналото си на Аскет и да прегърна бъдещето си на Безстрашен. А и освен това тя е красива.

– Добре – казвам. – Ще дойда. Но ако си направиш някаква шега за държането за ръце, ще ти счупя носа.

+ + +

Когато същата вечер се връщам в апартамента си, вътре ми мирише на прах и като че ли на мухъл. Включвам една от лампите и мъждукащата светлина се отразява в плота. Прокарвам ръка по него, едно стъкълце се забива в пръста ми и ми потича кръв. Изхвърлям стъкълцето в кофата за боклук, в която сутринта бях сложил плик. Но сега в него има цяла купчина парчета от стъклена чаша.

Все още не съм използвал никоя от чашите.

През гръбнака ми преминава тръпка и оглеждам за някакви следи и останалата част от апартамента. Чаршафите не са намачкани, никое от чекмеджетата не е отворено и никой от столовете не изглежда местен. Но щях да знам, ако сутринта съм счупил чаша?!

Та... кой е бил в апартамента ми?

+ + +

Не знам защо, но първото нещо, което намират ръцете ми, когато стигам до банята на следващата сутрин, е самобръсначката, която си взех вчера с точките на Безстрашните. И докато още премигвам сънено срещу огледалото, заставам по начина, по който го правех, когато бях малък. Закривам ухо, за да го предпазя от остриетата, знам точно как да се въртя и извивам, та да виждам възможно най-малко от лицето си. Този ритуал успокоява нервите ми, кара ме да се чувствам съсредоточен и стабилен. Избърсвам падналите косми от рамената си и ги изсипвам в кошчето.