ФОР

Но следващите въпроси са странни, объркващи. Те са подвеждащо написани твърдения, с които трябва да се съгласявам или да отхвърлям. „Приемливо е да се краде, ако това ще помогне на някой друг“. Добре, това е лесно – съгласен съм. „Някои хора заслужават повече възнаграждение от други“ – зависи от възнаграждението. „Власт трябва да се дава само на тези, които я заслужат“. „Трудните обстоятелства създават силни хора“. „Не знаеш колко силен е човек наистина, докато не бъде подложен на изпитание“. Взирам се в останалите на масата. Някои са озадачени, но никой не изглежда като мен – обезпокоен, почти уплашен, ограждайки отговора под всеки въпрос.

Не знам какво да правя, затова ограждам „Съгласен“ навсякъде и предавам листа заедно с останалите.

+ + +

Зийк и момичето, с което е на среща – Мария, се натискат до стената в коридор, зеещ към Ямата. Виждам силуетите им оттук. Изглежда, все още се притискат един към друг, както преди пет минути, когато отидоха там, хилейки се като идиоти. Кръстосвам ръце и поглеждам обратно към Никол.

– Е – казвам.

– Е – казва и тя, накланя се напред и после отново назад на пети. – Малко е странно, а?

– Да – отговарям с облекчение. – Така е.

– Откога сте приятели със Зийк? – пита тя. – Не съм те виждала наоколо.

– От няколко седмици. Запознахме се по време на инициацията.

– О – казва тя, – ти си трансфер?

– Ами... – Не искам да си призная, че съм трансфер от Аскетите, защото винаги когато го правя, хората започват да ме мислят за прекалено стегнат, а и защото не искам да оставям следи към родителите си, щом мога да го избегна. Затова решавам да излъжа. – Не, просто... държах се настрана дотогава, това е.

– О! – Тя леко присвива очи. – Трябва да си бил доста добър в това.

– Един от специалитетите ми – казвам. – Откога си приятелка с Мария?

– Откакто бяхме деца. Тя можеше да се препъне, да падне и да се окаже на среща с някого – обяснява Никол. – Останалите не сме толкова талантливи.

– Да. – Поклащам глава. – Зийк трябваше малко да ме убеждава за това.

– Сериозно? – вдига вежда Никол. – Поне показа ли ти за кого става дума?

Тя посочва себе си.

– Ами да – казвам. – Не бях сигурен дали си мой тип, но си помислих, че може би...

– Не съм твоят тип. – Внезапно тя зазвучава студено. Опитвам се да върна нещата назад.

– Тоест... не мисля, че това е толкова важно. Личността е много по-важна от...

– От незадоволителния ми външен вид? – Тя вдига и двете си вежди.

– Не казах това – отвръщам ù. – Ох, наистина не ме бива в тези неща.

– Да – отговаря тя, – наистина. – Грабва малката си черна чанта и я слага подмишница. – Кажи на Мария, че ми се е наложило да си тръгна по-рано.

Тя гордо се отдръпва от парапета и изчезва по една от пътеките край Ямата. Въздъхвам и отново поглеждам към Зийк и Мария. От движенията, които успявам да видя оттук, разбирам, че изобщо не са забавили темпото. Почуквам по парапета с пръсти. След като двойната ни среща се превърна в неловка триъгълна среща, явно е настъпил моментът да си тръгна.

Забелязвам Шона да излиза от столовата и ù махвам.

– Тази вечер не си ли на голямата си среща с Езекил? – пита тя.

– Езекил – изричам лигаво. – Бях забравил, че това е цялото му име. Да, но моята среща току-що се срина с гръм и трясък.

– Браво на теб – разсмива се тя. – Колко време продължи? Десет минути?

– Пет. – Осъзнавам, че също се смея. – Очевидно съм безчувствен.

– Не! – възкликва тя с престорена изненада. – Ти? Та ти си толкова сантиментален и сладък!

– Много забавно. Къде е Лин?

– Започна спор с Хектор, това е малкият ни брат – отговаря тя. – А аз слушам това от... ами, през целия си живот. Затова излязох. Мислех да отида в тренировъчната зала за малко упражнения. Искаш ли да дойдеш?

– Да – казвам. – Да тръгваме.

Насочваме се към тренировъчната зала, но осъзнавам, че за да стигнем, трябва да минем по същия коридор, който Зийк и Мария са окупирали. Опитвам се да спра Шона, но е твърде късно – тя вижда двете притиснати едно към друго тела и очите ù се разширяват. Спира за момент и аз долавям силни звуци, които ми се ще да не съм чул. След което тя прекосява коридора толкова бързо, че трябва да тичам, за да я настигна.

– Шона...

– Тренировъчната зала – казва тя.

Когато се озоваваме там, тя моментално се захваща с боксовата круша. Никога досега не съм я виждал да я удря толкова силно.

+ + +

– Въпреки че изглежда странно, важно е за Безстрашните на високо ниво да разбират как работят няколко програми – казва Макс. – Програмата за наблюдение в контролния център е очевидна – един лидер на Безстрашните понякога ще трябва да следи неща, които се случват в кастата. Също така има и програми за симулации, които трябва да разбирате, за да оценявате послушниците. Също и програмата за проследяването на точките, за да следите търговията в кастата ни да тече гладко. Някои от тези програми са на наистина високо равнище, което означава, че ще е необходимо да успеете бързо да усвоите компютърни умения, ако все още нямате такива. Ето с какво ще се занимаваме днес.