ФОР

– Разбира се, че имаш избор. – Той изглежда озадачен. – Просто предположих, че някой като теб ще предпочете да се учи за лидер, вместо целодневно да обикаля оградата с пушка на рамо или да чете лекции на послушниците за добрите техники на бой. Но ако греша...

Не знам защо се колебая. Не искам да прекарам остатъка от дните си в пазене на оградата или в патрулиране из града, нито дори в крачене из тренировъчната зала. Може и да имам дарба в борбата, но това не означава, че желая да правя това по цял ден, и то всеки ден. Шансът да подобря нещата в кастата се харесва на Аскетската част от мен, която се мотае наоколо и очевидно търси вниманието ми.

Решавам, че просто не ми харесва, когато не ми се дава избор.

– Не, не грешиш. – Прочиствам си гърлото и се опитвам да звуча по-силен и непоколебим. – Искам да го направя. Благодаря ти.

– Отлично. – Макс се изправя и лениво изпуква едно от кокалчетата си, като че ли по стар навик. Ръкуваме се, въпреки че този жест все още ми е чужд, Аскетите никога не биха се докосвали така небрежно. – Ела в залата за конференции до офиса ми утре в осем сутринта. В Империята е. На десетия етаж.

Той излиза, като оставя по пътя си следи от изсъхналата пръст от обувките си. Помитам я с метлата, облегната на стената близо до вратата. Чак когато връщам стола на мястото му, осъзнавам, че ако стана лидер на Безстрашните и представител на кастата си, ще трябва отново да се изправя лице в лице с баща си. И то не само веднъж, ами постоянно, докато той най-сетне не се пенсионира.

Пръстите ми започват да се вцепеняват. Надигнах се срещу страховете си многократно по време на симулациите, но това не означава, че съм готов да го направя и в реалността.

+ + +

– Човече, изтърва! – Очите на Зийк са широко отворени от безпокойство. – Единствените места, които останаха, са за противни дейности като миене на тоалетни. Къде беше?

– Всичко е наред – казвам, докато нося таблата си към масата ни, разположена близо до вратите. Шона е там с малката си сестра Лин и приятелката ù Марлийн. В първия момент, в който ги забелязах, поисках да се обърна и да си тръгна незабавно – Марлийн е твърде жизнерадостна за мен, дори когато съм в добро настроение, но Зийк вече ме беше видял и бе твърде късно. Зад нас Юрая подтичва, за да ни догони, носейки табла, препълнена с повече храна, отколкото е възможно да побере в стомаха си. – Не съм изтървал нищо, Макс дойде да ме види по-рано.

Когато заемаме местата си около масата под яркосините лампи, висящи от стените, им разказвам за предложението на Марк, като внимавам да не звучи твърде впечатляващо. Тъкмо си намерих приятели – не искам да създам без причина напрежение от ревност между нас. Щом приключвам, Шона се подпира на ръката си и се обръща към Зийк.

– Предполагам, че трябваше да се постараем повече по време на инициацията, а?

– Или пък да го убием, преди да успее да се яви на последния тест.

– Или и двете... – Шона ми се ухилва. – Поздравления, Фор, ти го заслужаваш.

Усещам прикованите им в мен очи като ясни силни струи горещина и бързам да сменя темата.

– А вие къде попаднахте, хора?

– В контролния център – казва Зийк. – Майка ми работеше там и вече ме е научила на повечето неща, които трябва да знам.

– Аз пък съм в патрула – отвръща Шона. – Не е най-интересната работа на света, но поне ще мога да бъда на открито.

– Да, нека видим дали ще казваш същото през зимата, когато дълго вървиш през половин метър сняг и лед – обажда се Лин кисело и си взема картофено пюре с вилицата. – Най-добре ще е да се представя добре на инициацията си. Не искам да се окажа заседнала на оградата.

– Не говорихме ли вече за това? – пита Юрая. – Не казвай думичката с „и“, докато не останат не повече от две седмици дотогава. Иска ми се да повърна, като те слушам.

Той завърта очи към мен, а после се навежда към таблата си и продължава да яде. Започвам да побутвам храната си с вилицата – от сутринта нямам апетит и съм прекалено нервен за утре, че да си тъпча стомаха.

Зийк посочва някого в другия край на столовата.

– Ей сега се връщам.

Шона го наблюдава как прекосява помещението и отива да поздрави няколко млади Безстрашни. Не изглеждат много по-възрастни от него, но не ги разпознавам от инициацията, затова трябва да са една или две години по-големи. Зийк казва нещо на групата, която в по-голямата си част се състои от момичета, и ги разсмива, ръгва едно момиче в ребрата и то изпищява. До мен Шона се намръщва, не уцелва устата си с вилицата и размазва по цялата си буза пилешкия сос. Лин изсумтява и Марлийн я изритва силно под масата.

– Е – заговаря Марлийн на висок глас, – знаеш ли кой друг ще се включи в тази лидерска програма, Фор?

– Като се замисля, не видях и Ерик днес – казва Шона. – Надявах се да е попаднал в капан и да е паднал в Бездната, но...