Читаем ФОР полностью

Поглеждам през прозорците на Империята към сектора на Безстрашните. Виждам на няколко метра оттук дупката, в която скочих, след като избрах кастата си, а също и покрива, на който стоях преди това. Аз избрах Безстрашните – казах вчера на майка си – и им принадлежа.

Дали наистина е така?

– Ерик, нека започнем с теб – подхваща Макс. – Имаш ли някаква идея какво би помогнало на Безстрашните да се движат напред?

– Да. – Ерик сяда. – Мисля, че трябва да направим някои промени и че е необходимо да започнем от инициацията.

– Какви промени имаш наум?

– Безстрашните винаги са имали състезателен дух – казва Ерик. – Състезанието вади от нас най-добрите, най-силните ни страни. Смятам, че инициацията трябва да подхранва това чувство на съревнование повече, отколкото го прави сега, и така да създава възможно най-добри послушници. В момента послушниците се съревновават единствено със системата, стремят се към резултат, за да продължат напред. Мисля, че трябва да се съревновават и помежду си за ограничен брой места сред Безстрашните.

Не мога да се сдържа – завъртам се и го зяпвам. Ограничен брой места? В каста? След едва две седмици обучение по време на инициацията?

– А ако не се класират за място?

– Стават безкастови – отговаря Ерик. Преглъщам подигравателния си смях, а той продължава: – Ако наистина вярваме, че Безстрашните са най-висшата каста, към която можем да се присъединим, че целите ù са по-важни от тези на другите касти, то да станеш един от нас, трябва да е чест и привилегия, а не право.

– Шегуваш ли се? – обаждам се, неспособен да продължа да се сдържам. – Хората избират каста, защото тя цени същите неща, които и те, а не защото вече са умели в това, на което ги учи. Ще изритваш хора от Безстрашните просто защото не са достатъчно силни да скочат във влак и да спечелят двубой. Ще цениш едрите, силните и безразсъдните повече от дребните, умните и смелите – така изобщо няма да подобриш Безстрашните.

– Сигурен съм, че дребните и умните ще се справят по-добре при Ерудитите или пък при сивите Дървени – ухилва се криво Ерик. – И не мисля, че имаш достатъчно вяра в потенциалните ни бъдещи членове, Фор. Тази система ще облагодетелства само най-непоколебимите.

Хвърлям поглед към Макс. Очаквам да изглежда безразличен към плана на Ерик, но това не е така. Той се е облегнал напред и се взира в покритото му с пиърсинг лице, сякаш нещо в него го вдъхновява.

– Това е интересен дебат – казва той. – Фор, ти как ще подобриш Безстрашните по друг начин, ако не направиш инициацията по-състезателна?

Тръсвам глава и отново поглеждам през прозореца. Не си един от онези малоумни, търсещи опасности идиоти – ми каза майка ми. Точно такива хора иска Ерик в Безстрашните – малоумни, търсещи опасности идиоти. Но ако той е от лакеите на Джанийн Матюс, то тогава защо Джанийн го кара да предлага подобен план?

О! Защото малоумните, търсещи опасности идиоти са по-лесни за манипулиране и контрол. Очевидно е.

– Ще подобря Безстрашните, като насърчавам истинската смелост, а не глупостта и бруталността – казвам. – Ще махна мятането на ножове. Ще подготвям хората физически и психически да защитават по-слабите от по-силните. Именно това насърчава нашият манифест – обикновените прояви на храброст. Мисля, че трябва да се върнем към тях.

– И после всички да се хванем за ръце и да запеем заедно песен, нали? – Ерик завърта очи. – Искаш да превърнеш Безстрашните в Миротворци.

– Не. Искам да се уверя, че все още знаем как да мислим за себе си, а не само за следващата инжекция адреналин. Или пък как изобщо да мислим. По този начин няма да можем да бъдем превзети или... контролирани отвън.

– Това ми звучи малко Ерудитско – заявява Ерик.

– Способността да мислиш не е патент на Ерудитите – срязвам го. – Симулациите на страха ни обучават именно в това – да мислим в състояние на стрес.

– Добре, добре – казва Макс и вдига ръце. Изглежда затруднен. – Фор, съжалявам, че се налага да кажа това, но звучиш малко параноично. Кой би ни превзел и контролирал? Кастите съществуват в мир още отпреди да се родиш, така че няма причина това тепърва да се променя.

Отварям уста да му обясня, че греши и че в секундата, в която е позволил на Джанийн Матюс да се бърка в делата на кастата ни, в секундата, в която е позволил вкарването на верен на Ерудитите трансфер в инициацията ни, в секундата, в която е започнал да се консултира с нея кого да назначи за лидер на Безстрашните, е нарушил системата, позволила на кастите да съществуват толкова дълго в мир. Но осъзнавам, че да му кажа тези неща, означава да го обвиня в измяна и да се издам колко много знам.

Макс не иска някого като мен, който може да мисли самостоятелно и да развива свои правила. Иска човек като Ерик, който ще му помогне да установи нов ред сред Безстрашните и който ще е лесен за манипулиране просто защото все още се намира под токчето на Джанийн Матюс, на чиято страна е и самият Макс.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Абсолютное оружие
Абсолютное оружие

 Те, кто помнит прежние времена, знают, что самой редкой книжкой в знаменитой «мировской» серии «Зарубежная фантастика» был сборник Роберта Шекли «Паломничество на Землю». За книгой охотились, платили спекулянтам немыслимые деньги, гордились обладанием ею, а неудачники, которых сборник обошел стороной, завидовали счастливцам. Одни считают, что дело в небольшом тираже, другие — что книга была изъята по цензурным причинам, но, думается, правда не в этом. Откройте издание 1966 года наугад на любой странице, и вас затянет водоворот фантазии, где весело, где ни тени скуки, где мудрость не рядится в строгую судейскую мантию, а хитрость, глупость и прочие житейские сорняки всегда остаются с носом. В этом весь Шекли — мудрый, светлый, веселый мастер, который и рассмешит, и подскажет самый простой ответ на любой из самых трудных вопросов, которые задает нам жизнь.

Александр Алексеевич Зиборов , Гарри Гаррисон , Илья Деревянко , Юрий Валерьевич Ершов , Юрий Ершов

Фантастика / Боевик / Детективы / Самиздат, сетевая литература / Социально-психологическая фантастика