Ген

— Сън не ме лови, откак си тръгна ти. — Беше се влюбил в американската кънтри музика. — Защо сломяваш ми сърцето?

— От коя страна, Жерар?

На този въпрос така и не получиха отговор. Жерар говореше малко френски и често говореше с британски акцент. Решиха, че е европеец.

После, един ден, Хенри покани на вечеря свой студент от Франция и когато младежът чу телефонните тонове на Жерар, възкликна:

— Мили Боже! Знам какво прави. — Заслуша се за миг. — Няма код за града — каза той. — Но иначе… я да опитаме. — Извади мобилния си телефон и започна да натиска клавишите в определен ред. — Направи го пак, Жерар.

Жерар повтори тоновете.

— Я пак.

— Животът е книга и трябва да я прочетеш — запя Жерар. — Животът е история и трябва да я разкажеш…

— Знам я тази песен — каза студентът.

— Коя е? — попита Хенри.

— От Евровизията. Жерар, тоновете.

Накрая Жерар все пак благоволи да ги повтори още няколко пъти, докато младежът не набра целия номер. Естествено най-напред пробва с кода на Париж. Отговори му жена. Той каза на френски:

— Извинете, но случайно да познавате един сив папагал на име Жерар?

Жената се разплака.

— Дайте да говоря с него — каза тя. — Той добре ли е?

— Добре е.

Занесоха телефона при стойката на Жерар и той се заслуша в гласа на жената. Главата му се клатеше трескаво. После той каза:

— Тук ли живееш? О, на мама много ще й хареса тук!

Няколко дни по-късно Гейл Бонд им дойде на гости. Остана една седмица и се върна сама във Франция. Жерар пожела да остане. Дни след това пееше едно и също:

Любимата ми вечно закъснява
и плачех аз до дъно наранен,
че тя в сърце ме наранява.
Но неин ред да плаче е сега,
че я обичах аз, но нищо вечно няма на света…

Като цяло, нещата се нареждаха много по-добре от очакваното. Семейството им се сдоби с неочаквани нови членове, вярно, но иначе всички се разбираха. Имаше само две тревожни тенденции. Хенри забеляза, че на Дейв са му се появили няколко сиви косъмчета около муцуната. Което означаваше, че като повечето трансгенетични животни, и Дейв може би ще живее по-малко от нормалното.

А един есенен ден, когато Хенри заведе Дейв да разгледат окръжния панаир и двамата вървяха ръка за ръка покрай изложбените сергии, един фермер в работен гащеризон се приближи към тях и каза:

— Дали няма да можете и на мен да ми намерите едно такова, да ми работи във фермата?

От тези думи Хенри изтръпна.

Бележки на автора

Когато завърших проучванията си за тази книга, бях стигнал до следните заключения:

1. СПРЕТЕ ПАТЕНТОВАНЕТО НА ГЕНИ. Патентоването на гени може и да е изглеждало разумно преди двайсетина години, но междувременно тази област на науката се промени по начини, които никой не е могъл да предвиди. Днес има предостатъчно доказателства, че патентоването на гени е ненужно, неразумно и опасно.

Има голямо объркване по въпроса с гениите патенти. Много наблюдатели призовават за забраната им, водени от антикапиталистически и античастнособственически емоции. Между двете неща няма нищо общо. Напълно нормално и разумно е индустрията да търси механизми, които ще гарантират печалба на инвестициите. Такъв механизъм задължително включва и ограничение върху конкуренцията, свързана с реален продукт. Подобна защита обаче не включва патентоването на самите гени. Напротив, гениите патенти са в противоречие с отдавна установените традиции в защитата на интелектуалната собственост.

Първо, гените са факти от природата. Също като гравитацията, слънчевата светлина и листата на дърветата, гените съществуват в естествения свят. Фактите от природата не могат да бъдат притежавани. Можеш да притежаваш тест за даден ген или лекарство, което влияе на определен ген, но не и самия ген. Можеш да притежаваш лечението за някаква болест, но не и самата болест. Генните патенти нарушават това фундаментално правило. Разбира се, може да се спори какво точно е факт от природата и има хора, на които се плаща, за да правят именно това. Съществува обаче един простичък тест. Ако нещо е съществувало милиони години преди хомо сапиенс да се появи на лицето на земята, то то е факт от природата. Да се твърди, че един ген е човешко изобретение, от каквато и да било гледна точка, е нелепо. Да издадеш патент върху ген е като да издадеш патент върху желязото или въглерода.

И понеже генният патент е патент върху факт от природата, той задължително води до незаслужен монопол. Обикновено патентът позволява на изобретателя да защити собственото си изобретение, но окуражава други да изобретят свои собствени версии на това изобретение. Изобретеният от един iPod не пречи на друг да създаде дигитален аудиоплейър. Нечий патентован дървен капан за мишки не пречи да бъде създаден капан за мишки от титанова сплав.