Ген

— Очаквате ли да откриете човекоподобни промени в мозъка?

— Откровено казано, не. Не очаквам — каза Ериксон. Насочи вниманието си към върха на черепа. Прокара ръце през оскъдната козина по скалпа на орангутана и опипа костите. — Вижте, при това животно париеталните кости са хлътнали навътре, към върха на краниума. Това е типично както за орангутаните, така и за шимпанзетата. При хората париеталните кости са изпъкнали. Върхът на главата е по-широк от долната й част.

Ериксон се изправи. Горевич каза:

— Значи казвате, че това животно е нещо средно между маймуна и човек.

— Не. — Това е примат. Нетипичен примат, наистина. Но иначе си е просто маймуна.

ИНВЕСТИЦИОННА КОРПОРАЦИЯ „ДЖОН Б. УОТСЪН“

                                За незабавно разпространение

Джон Б. Уотсън, световноизвестният филантроп и основател на инвестиционната корпорация „Уотсън“, почина вчера в Шанхай, Китай. Г-н Уотсън се ползваше с всеобщо уважение заради благотворителността си и усилията си в името на бедните и потиснатите по целия свят. Г-н Уотсън почина след кратко боледуване от изключително агресивна форма на рак. Той постъпи в частна шанхайска клиника и три дни по-късно почина. За него скърбят приятели и колеги от целия свят.

ИСТОРИЯ, ДЕТАЙЛИ — предст.

95.

Хенри Кендал се изненада, че Жерар е в състояние да помага на Дейв с домашното му по математика. Но това нямаше да продължи дълго. Рано или късно Дейв трябваше да премине на специално обучение. Беше наследил характерната за шимпанзетата неспособност да задържа задълго вниманието си върху едно нещо. Ставаше му все по-трудно да не изостава от другите деца в класа, особено по четене, което беше истинска агония за него. Изключителната му физическа форма — бързина и сръчност — също го отделяше от останалите деца в часовете по физическо възпитание и в игрите на двора. Децата не искаха да го включват в игрите си. Така той стана изключителен скейтбордист.

Истината вече беше излязла наяве. В списание „Пипъл“ се беше появила една крайно обезпокоителна статия, „Модерното семейство“, в която се казваше: „Най-модерното семейство вече не е такова, в което членовете са еднополови или от различни раси. Всичко това вече е старомодно, от миналия век, казва Трейси Кендал. А кой може да знае по-добре от нея — семейство Кендал от Ла Хола, Калифорния, е трансгенетично и междувидово. В техния дом е по-интересно и от зоологическата градина!“

Бяха привикали Хенри да даде показания в Конгреса — странно преживяване, както се оказа. Конгресмените говориха два часа пред камерите. После станаха и си тръгнаха, като се извиниха с неотложни ангажименти другаде. След това свидетелите говориха по шест минути всеки, но вече нямаше конгресмени, които да чуят казаното от тях. По-късно конгресмените до един обявиха, че в най-скоро време ще изнесат важни речи по въпроса за трансгенетизма. Хенри беше обявен за Учен на годината от Обществото за либертарианска биология. Джереми Рифкин го нарече „военнопрестъпник“. Националният църковен съвет го анатемоса. Същото направи и папата, преди да е разбрал, че Хенри не е католик — канцеларията му била допуснала грешка при проверката. От Националния здравен институт се изказаха критично за работата му, но заместникът на Робърт Белармино Уилям Гладстоун беше далеч по-възприемчив към новото и по-малко самовлюбен от предшественика си. Сега Хенри пътуваше много из страната и изнасяше лекции върху трансгенетичните техники в различни университети.

Беше станал обект на ожесточена полемика. Преподобният Били Джон Харкър от Тенеси го нарече „въплъщение на Сатаната“. Бил Майер, известен реакционер с леви убеждения, публикува дълга и предизвикала много дискусии статия в „Ню Йорк Ривю ъв Букс“ със заглавие „Прогонени от рая — защо трябва да се борим с трансгенетичните перверзни“. В статията не се споменаваше, че трансгенетични животни има вече от две десетилетия. Кучета, котки, бактерии, мишки, овце и крави. Когато попитали за статията един учен от НЗИ, той се изкашлял и казал: „Какво е «Ню Йорк Ривю»?“

Лин Кендал издаваше уебсайта „Трансдженик Таймс“, в който подробно се разказваше за ежедневието на Дейв, Жерар и двете й съвсем човешки деца Джейми и Трейси.

След една година в Ла Хола Жерар започна да издава звуци като при набиране на телефонен номер. Беше го правил и преди, но тоновете бяха пълна мистерия за семейство Кендал. Очевидно бяха от телефонната система на друга страна, но те така и не успяха да разберат коя точно.

— Ти откъде дойде, Жерар? — питаха го те.