Ген

Отвори външната врата и прокара картата си през електронния четец на вътрешната. Тръгна по коридора към наблюдателната зала Б. Стаята беше пълна с монитори, които показваха всички шимпанзета на два от етажите на сградата. Имаше приблизително осемдесет животни на различна възраст.

Дежурният ветеринарен асистент беше в стаята, в кафеникава униформа, там беше и Ровак, шефът на отделението. Явно го бяха уведомили за пристигането на Кендал. Ровак беше на петдесет, със стоманеносива коса и стойка на военен. Но беше добър учен.

— Чудех се кога ще дойдеш — каза той. Здрависаха се. Ровак се държеше дружелюбно. — Носиш ли кръвта?

— Да.

— Шибаният Белармино… — каза Ровак. — Още не е идвал тук и смятаме, че знаем защо.

— Какво имаш предвид? — попита Хенри.

— Хайде да се поразходим. Хенри погледна бележките си.

— Трябва ми женска с номер F-402.

— Не — поправи го Ровак. — Трябва ти синчето на женска F-402. Насам.

Поеха по един страничен коридор, който ги отведе до малка зала за обучение, където се провеждаха краткотрайни експерименти, свързани с обучение на животните.

— Тук ли го държите?

— Налага се. Сам ще видиш.

Влязоха в залата. На пръв поглед приличаше на стая в детска градина — играчки в ярки цветове бяха пръснати навсякьде, на пода имаше син килим. Случайният посетител не би забелязал, че играчките са изработени от устойчиви на удар здрави пластмаси. Горната половина на едната стена беше стъклена и гледаше към стаичката за наблюдение в съседство. От колоните се лееше музика на Моцарт.

— Харесва Моцарт — каза Ровак и сви рамене. Влязоха в по-малка стая. От тавана се лееше сноп слънчева светлина. В средата на стаята имаше клетка със страна метър и половина. Вътре седеше младо шимпанзе, на ръст колкото четиригодишно дете. Лицето му беше по-плоско от обичайното, кожата беше светла, но иначе очевидно си беше шимпанзе.

— Здравей, Дейв — каза Ровак.

— Здравей — каза шимпанзето. Гласът му беше гъгнив. Маймуната се обърна към Хенри. — Ти моята майка ли си?

Хенри Кендал не можа да пророни и дума. Челюстите му се движеха, но гласът му беше изчезнал някъде.

— Да, точно така, Дейв — каза Ровак, после се обърна към Кендал. — Казва се Дейв.

Шимпанзето зяпаше Хенри. Просто го гледаше мълчаливо, седнало в клетката и хванало с ръце пръстите на краката си.

— Знам, че е шокиращо — каза Ровак. — Представи си как реагираха моите хора, когато се разбра. Ветеринарят едва не припаднал. Никой не подозираше, че Дейв е различен. Дойде ни като гръм от ясно небе. Тестът му за сиалова киселина излязъл отрицателен. Повторили го, защото решили, че е станала грешка. Но не е било грешка. А после, преди три месеца, започна да говори.

Хенри въздъхна.

— При това говори добре — продължи Ровак. — Е, има известни затруднения с глаголните времена. Но никой не го е обучавал, имай предвид. Истината е, че го държим далеч от всички тук. Искаш ли да го пусна?

Кендал се поколеба.

— Той, ъъ… — Понякога шимпанзетата ставаха агресивни и дори малките можеха да са опасни.

— О, не се тревожи, много е кротък. Все пак не е шимпанзе, нали така? — каза Ровак и отвори клетката. — Хайде, Дейв, излез.

Дейв излезе колебливо, като човек, когото са освободили от затвора, Сякаш го беше страх да излезе от клетката си. Вдигна очи към Хенри.

— С теб ли ще живея?

— Не знам — каза Хенри.

— Клетката не ми харесва.

Посегна и хвана Хенри за ръката.

— Може ли да си поиграем?

Отидоха в голямата стая с играчките. Водеше Дейв.

— Това често ли го правите? — попита Хенри.

— Да. Пускаме го по за един час всеки ден. Най-често ветеринарят. Понякога и аз.

Дейв отиде при играчките и започна да ги подрежда в различни форми. Кръг, после квадрат.

— Радвам се, че дойде да го видиш — каза Ровак. — Според мен товае важно.

— Какво ще стане с него?

— А ти как мислиш? Цялата тази работа е повече от незаконна. Трансвидов висш примат? Знаеш, че Хитлер е правил опити да кръстоса човек с шимпанзе. Сталин също. Може да се каже, че те са основоположниците. Така че, какво, Хитлер, Сталин и след тях американски учен от НЗИ? Няма начин, приятелю.

— И тогава какво ще…

— Става дума за неразрешен експеримент. Трябва да бъде преустановен.

— Шегуваш ли се?

— Тук е Вашингтон — каза Ровак, — а пред очите ти е политическа бомба със закъснител. Сегашната администрация вече съкрати максимално бюджета на НЗИ. Ако се разчуе за това, ще го съкратят на една десета.

— Но това животно е изключително — каза Хенри.

— Но не е разрешено. Това е единственото важно в случая. — Ровак поклати глава. — Не ставай сантиментален. Имаме трансгенетичен експеримент, извършен без разрешение, а законът е категоричен, че всеки неодобрен от борда експеримент следва да бъде прекратен без никакви изключения.

— Как ще го…

— Система с морфин. Няма да усети нищо — каза Ровак. — Не се притеснявай. След като изгорим тялото, няма да остане никаква следа, че това се е случило изобщо. — Кимна към Дейв. — Защо не си поиграеш малко с него? Ще му хареса. Нашата компания му е омръзнала.