Героят

— Съжалявам — отвърна той с напрегнат глас. — Аз умирам, Джун — не ставам за теб. И се справям толкова добре, докато не те видя, а тогава всичко отново се променя. Мисля си, че вече не ме е грижа за теб, че нещата ще бъдат по-лесни, щом си далеч от мен, и тогава внезапно аз отново съм тук, а ти си… — Той спря и ме погледна. Страданието в изражението му бе като нож, който ме пробождаше в сърцето. — Защо си причинявам това? Виждам те и изпитвам толкова… — Сега в очите му имаше сълзи. Гледката беше по-силна, отколкото можех да понеса. Дей се отдръпна на две крачки от мен, след което се върна обратно като разярено животно. — Обичаш ли ме въобще? — внезапно попита той. Хвана ме за раменете. — Казвал съм ти го и преди и все още го мисля. Но никога не съм го чувал от теб. Не мога да преценя. И тогава ти ми даваш този пръстен… — Той се спря, за да вдигне ръка. — И вече не зная какво да мисля.

Приближи се още, докато не усетих устните му до ухото ми. Цялото ми тяло трепереше.

— Имаш ли някаква идея? — попита той с тих, развълнуван и дрезгав шепот. — Знаеш ли колко… колко силно желая…

Той се отдръпна за един дълъг миг, в който да ме погледне отчаяно в очите.

— Ако не ме обичаш, просто го кажи — трябва да ми помогнеш. Вероятно така ще бъде най-добре. Ще е по-лесно да стоя настрана от теб, нали? Ще мога да се отърся. — Говореше така, сякаш се опитваше да убеди себе си. — Мога да се освободя от чувствата си, ако ти не ме обичаш.

Той говореше тези неща, сякаш смяташе, че аз съм по-силната. Но не бях. Не можех да се справя с нищо по-добре от него.

— Не — изрекох през стиснати зъби и със замъглен поглед. — Не мога да ти помогна. Защото наистина те обичам. — Ето го, най-сетне го казах на глас. — Влюбена съм в теб — повторих.

В очите на Дей имаше противоречиво изражение, щастие и мъка, които го правеха толкова уязвим. Тогава осъзнах колко нищожна бе защитата му срещу думите ми. Той обича толкова всеотдайно. Това е в същността му. Дей примигна, след което се опита да намери подходящия отговор.

— Аз… — запъна се той. — Толкова се страхувам, Джун. Толкова се страхувам какво може да се случи с…

Допрях два пръста до устните му, за да го накарам да замлъкне.

— Страхът те прави по-силен — прошепнах. Преди да успея да се възпра, сложих ръце върху лицето му и притиснах устни към неговите.

Каквито и остатъци от самоконтрол да бяха останали на Дей сега, те бяха раздробени на парченца. Той се отдаде на целувката ми в безпомощно отчаяние. Усетих как ръцете му докосват лицето ми, едната бе гладка, а другата все още увита в бинтове, а той обгърна кръста ми, придърпвайки ме толкова близо, че изпъшках. Никой не можеше да се сравни с него. И точно в този миг не исках нищо друго.

Върнахме се отново вътре, а устните ни не се отделяха. Дей залитна към мен, загуби равновесие и рухна назад в леглото. Тялото му ме остави запъхтяна. Ръцете му се плъзгаха по бузите, врата, надолу по гърба и краката ми. Свалих куртката му. Устните на Дей се отдръпнаха от моите и той зарови лице в шията ми. Косата му се разпиля по ръката ми по-тежка и по-мека от всяка коприна, която някога бях носила. Дей най-сетне намери копчетата на ризата ми. Вече бях разкопчала неговата и под материята кожата му бе гореща при допир. Жегата, която той излъчваше, ме стопли. Наслаждавах се на тежестта на тялото му.

Нито един от двамата не смееше да изрече и дума. Страхувахме се, че думите ще ни спрат, че ще развалят заклинанието, което ни свързваше. Той трепереше не по-малко от мен. Внезапно ми хрумна, че сигурно е и също толкова нервен. Усмихнах се, когато очите му първоначално срещнаха моите, а след това ги сведе свенливо. Дей е срамежлив? Каква странна нова емоция имаше по лицето му, нещо ненамясто, но и доста подобаващо. Бях доволна да я видя, защото усещах как гореща руменина се надигаше и по моите бузи. Смутена, почувствах нуждата да покрия голата си кожа. Често си представях как се случва този миг — да бъда с Дей за първи път. Аз съм влюбена в него. Неуверено повтарях отново тези думи в ума си, удивена и изплашена от тяхното значение. Той бе тук от плът и кръв, а не някаква фантазия.