Героят

Дори в трескавата си страст Дей бе нежен с мен. Бе различна нежност от тази, която усещах у Андън — той бе въплъщение на изисканост, благоприличие и елегантност. Дей беше първичен, открит, несигурен и непокварен. Когато го погледнах, забелязах едва доловима усмивка, която играеше по краищата на устните му — съвсем незначителна нотка на волност, която само подсили жаждата ми. Той се притисна до шията ми — от докосването ме побиха тръпки по гърба. Дей въздъхна облекчено до ухото ми по начин, който накара сърцето ми да заблъска, въздишка, която го освободи от всички мрачни емоции, които го тормозеха. Впуснах се в още една целувка, прокарах ръце през косата му, давайки му да разбере, че съм добре. Той постепенно се отпусна. Поех си въздух, когато се притисна до мен — очите му бяха толкова ярки, че имах чувството, че мога да потъна в тях. Той целуна бузите ми, прибра внимателно кичур коса зад ухото ми, а докато го правеше, аз увих ръце около гърба му и го придърпах още по-близо към себе си.

Без значение какво щеше да се случи за в бъдеще, без значение къде щяха да ни отведат пътищата, този миг щеше да бъде наш.

След това потънахме в мълчание. Дей лежеше до мен, одеялата покриваха част от краката му, очите му бяха притворени в лека дрямка, ръката му все още бе вплетена в моята, сякаш за да му вдъхва увереност. Огледах се. Одеялата висяха заплашително на ръба на леглото. Чаршафите бяха намачкани на гънки, които приличаха на дузина малки слънца с техните лъчи. По възглавницата ми имаше дълбоки бразди. Подът бе покрит със счупени стъкла и венчелистчета. Дори не бях забелязала, че сме съборили вазата от тоалетната масичка, не бях чула как се разбива върху дъските от черешово дърво. Погледът ми се върна на Дей. Сега лицето му изглеждаше толкова спокойно, без болка сред бледата светлина на нощта. Дори наивно. Устата му вече бе затворена, веждите му не бяха сключени. Вече не трепереше. Пуснатата му коса падаше по лицето му и го очертаваше, няколко кичура улавяха светлините на града отвън. Леко се преместих напред, прокарах пръсти по мускулите на ръката му и допрях устни до бузата му.

Очите му се отвориха — примигнаха сънено към мен. Изгледа ме втренчено един дълъг миг. Чудех се какво вижда и дали всичката болка, радост и страх, за които призна по-рано, бяха все още там, преследвайки го безкрайно. Наведе се, за да ме целуне по възможно най-милия и деликатен начин. Устните му се страхуваха да се откъснат моите. Аз също не исках да се отделям от неговите. Не желаех да си мисля за събуждане. Когато отново го придърпах близо до себе си, той склони, копнеейки за още. А единственото нещо, което минаваше през главата ми, бе, че съм благодарна за мълчанието му, за това, че не ме упрекна, че се сливаме в едно, когато трябваше да го пусна да си отиде.

Дей

НЕ Е КАТО ДА НЕ СЪМ ИМАЛ СВОИТЕ МИГОВЕ с момичета. Получих първата си целувка на дванадесет, когато опитах устните на една шестнадесетгодишна девойка, в замяна на това да не ме издаде на уличната полиция. Имал съм си работа с шепа момичета от бедняшките сектори и с неколцина от богаташките — дори имаше една първокурсничка в гимназията от скъпоценните сектори, с която имах романтична връзка в продължение на няколко дни, когато бях на четиринадесет. Тя беше сладка, с късо подстригана светлокестенява коса и безупречна мургава кожа и всеки следобед ние се промъквахме в мазето на нейното училище и, ами, устройвахме си малко забавление. Дълга история.

Но… Джун.

Сърцето ми бе напълно разкъсано надве, точно както се страхувах, че ще се случи и нямах волята да го затворя отново. Всички бариери, които бях успял да сложа около себе си, всяка съпротива, която бях изградил срещу чувствата си към нея, сега бяха напълно изчезнали. Строшени на парчета. Сред бледата синкава светлина на нощта се протегнах и прокарах ръка по извивките на тялото й. Дишането ми все още бе учестено. Не желаех да бъда този, който ще проговори пръв. Гърдите ми бяха нежно притиснати до гърба й, а ръката ми се бе настанила комфортно около кръста й. Косата й покриваше шията й като тъмно, лъскаво въже. Зарових лице в нежната й кожа. Милиони мисли ме заливаха, но също като Джун останах безмълвен.

Просто нямаше какво да кажа.

Събудих се внезапно, дишайки тежко. Едва можех да си поема въздух — дробовете ми се издуваха в опит да погълнат кислород. Огледах се обезумяло. Къде съм?

Бях в леглото на Джун.