Героят

Серж и Мариана дадоха своя глас след мен. Проведохме още един цикъл на гласуване за Томас, след което приключихме. Три минути по-късно някакъв мъж (плешив, с кръгло, набръчкано лице и алена, спускаща се до пода роба, която той бе сграбчил с лявата си ръка) бързо пристъпи на балкона при Андън и трескаво му се поклони. Андън се наведе към мъжа и прошепна нещо в ухото му. Наблюдавах действията им с дискретно любопитство и се питах дали мога да предрека окончателната присъда по жестовете им. След кратко обсъждане Андън и приставът кимнаха. После приставът се обърна със силен глас към всички в залата.

— Вече сме готови да обявим присъдите на капитан Томас Аликзандър Брайънт и командир Наташа Джеймсън от осми градски патрул на Лос Анджелис. Всички да станат в името на нашия прославен Електор!

И аз, и сенаторите се изправихме с единодушно ръкопляскане, докато командир Джеймсън само се обърна към Андън с поглед, изпълнен с абсолютно презрение. Томас отривисто отдаде чест на Андън. Остана в тази поза, докато Електорът стана и сложи ръце зад гърба си. Настъпи миг мълчание, докато чакахме окончателната му присъда, онзи глас, който бе от най-голямо значение. Потиснах надигащия се пристъп на кашлица. Очите ми инстинктивно се стрелнаха към останалите кандидат-принцепси, нещо, което сега правех постоянно — лицето на Мариана бе самодоволно намръщено, докато Серж изглеждаше отегчен. Едната ми ръка се сви в юмрук около пръстена от кламери, с който си играех. Вече знаех, че остави дълбоки отпечатъци по дланта ми.

— Сенаторите на републиката произнесоха своите индивидуални присъди — обяви Андън пред съдебната зала, а от думите му лъхаше на официална реч с дългогодишни традиции. Възхищавах се на начина, по който гласът му едновременно можеше да звучи толкова тихо и все пак да се разнася така ясно. — Взех под внимание тяхното общо решение и сега обявявам своето. — Андън направи пауза, за да сведе поглед към мястото, където двамата стояха в очакване. Томас продължаваше да отдава чест и да гледа втренчено в пустото пространство пред себе си. — Капитан Томас Аликзандър Брайънт от осми градски патрул на Лос Анджелис — обяви Електорът. — Република Америка ви намира за виновен…

Залата остана смълчана. Полагах усилия, за да поддържам равномерно дишането си. Мисли за нещо. Каквото и да е. Например, за всичките политически книги, които бях изчела през тази седмица. Опитах се да изброя някои от фактите, които бях научила, но внезапно не можех да си спомня нито един. Крайно нехарактерно за мен.

— … за смъртта на капитан Метиъс Ипарис в нощта на тринадесети ноември, за смъртта на гражданката Грейс Уинг поради липсата на необходимите постановления за екзекуция, за собственоръчната екзекуция на дванадесет протестиращи на площад „Батала“ следобеда на…

Гласът на Електора ту се усилваше, ту заглъхваше от неясния шум в главата ми. Опрях ръка на ръкохватката на стола, бавно въздъхнах и се опитах да не се олюлявам. Виновен. Томас бе признат за виновен за убийството на брат ми и майката на Дей. Ръцете ми трепереха.

— … и в резултат на това сте осъден на смърт чрез разстрел и присъдата ще бъде изпълнена след два дни в седемнадесет часа. Командир Наташа Джеймсън от осми градски патрул на Лос Анджелис, Република Америка ви намира за виновна…

Гласът на Андън заглъхна, превръщайки се в притъпено, неразпознаваемо бръмчене. Всичко, което се случваше около мен, ми изглеждаше толкова забавено, сякаш живеех твърде бързо и оставях света зад себе си.

Преди година стоях пред резиденция „Батала“ на различен тип съдебна трибуна и наблюдавах заедно с огромно множество как някакъв съдия дава на Дей абсолютно същата присъда. Сега Дей бе жив и бе знаменитост в републиката. Отново отворих очи. Устните на командир Джеймсън бяха плътно стиснати в права линия, докато Андън четеше смъртната й присъда. Лицето на Томас изглеждаше безизразно. Дали бе наистина така? Бях твърде далеч, за да съм сигурна, но веждите му бяха събрани по един странно трагичен начин.

Трябва да се чувствам добре от това — напомних си аз. Двамата с Дей трябваше да ликуваме. Томас уби Метиъс. Застреля хладнокръвно майката на Дей без капчица колебание.