Гладният призрак

Стигнаха до дискотеката, но се качиха по стълбите към бара. Белами и Бър бяха на обичайното си място. Белами вдигна вежди, когато видя с кого влиза Дуган.

— Цвете — пристъпи той към нея. — Толкова се радвам да те видя отново. Май вчера…

— Вчера си беше вчера, Джеф — каза Колин.

Приятелят му пое малката й ръка и я целуна нежно. Дуган усети стрелата на ревността, но прикри чувствата си. Белами се опитваше да сваля всяко момиче. Теорията му беше, че колкото повече опитваш, толкова по-често успяваш. Въпрос на статистика.

— Как е Холт? — попита той.

— Ще се оправи. Гордостта му е наранена повече от главата — отговори Бър.

Дуган постави покровителствено ръка около раменете на Цвете. Тя вдигна глава и се усмихна. Прегърна го през кръста. Белами и Бър се спогледаха с шеговит ужас върху лицата.

— Момчето е влюбено — отбеляза Бър.

— Някой да го полее с кофа студена вода — възкликна Белами.

— Боже! — вдигна отчаяно очи към тавана Дуган.

Цвете май хареса компанията на тримата мъже. Смееше се на неприличните вицове на Белами и слушаше внимателно полицейските истории на Бър. Дуган започна да проявява нетърпение. Не му се искаше да стои до бара само с една трета от нейното внимание. Искаше я цялата, гола и в леглото. Той не сваляше ръка от рамото й и от време на време го стискаше леко, но тя не даваше признаци, че иска да си тръгнат. Барът беше пълен с обичайните нощни посетители. Свободни от дежурство полицаи, незначителни телевизионни звезди, млади чиновници китайци, фигури от подземния свят. За пръв път очите на Дуган не шареха в търсене на момиче. Държеше в ръката си всичко, което би могъл да желае. Искаше да гледа само Цвете. Отдавна не беше изпитвал подобни чувства към момиче.

— Не се ли страхуваш да говориш за триадите? — попита тя Бър.

— Че от какво да се страхувам?

— Ами… не се ли опитват да ви спрат?

— Разбира се, но не с жестокости — отвърна той. — Не биха и помислили да наранят ченге, особено пък гуейло. В такъв случай цялата полиция ще се стовари отгоре им като бетонна стена. Те непрекъснато се бият помежду си с ножове, пищови, киселина и каквото друго им падне. Но това си е винаги тяхна, вътрешна работа. Странични хора рядко могат да пострадат. И освен това не закачат ченгетата.

Белами кимна.

— Повечето от босовете са свестни момчета, когато ги срещнеш навън. Не е ли така, Дуган?

Той се усмихна хладно. Белами не беше лош човек, но когато се напиеше ставаше злобен и обичаше да дразни хората. А точно в този момент приятелството с триадите беше тема, до която Дуган не желаеше да се докосват.

— Огледай се — каза Бър и махна театрално с ръка. Посочи млад китаец на около тридесет години, съсредоточен над пържолата си и разговора с красиво момиче, облечено в тясна черна рокля, която не оставяше почти нищо на въображението. На масата пред мъжа лежеше мобилен телефон.

Цвете вдигна вежди в очакване.

— Какво за него?

— Престъпник — обясни той. — Дани Лам. Голяма клечка в наркотрафика. Наистина голяма. Дани кара много красиво малко ферари и си пада по млади китайки. Съвсем млади. Тази с него е два пъти по-възрастна от онези, с които обикновено ходи. Пристрастява ги към кокаина, а когато приключи с тях, ги предава в някой от оборите.

Цвете сбърчи нос.

— Къде?

— Никога ли не си чувала за оборите? — недоверчиво я изгледа Белами. — Публични домове за малолетни. Само за китайци. Гуейло не се допускат. Проверяваме по пет на седмица, глобяваме собствениците и връщаме момичетата на родителите им. След няколко дни момичетата бягат отново и лошите момчета ги прибират. И така до безкрай. Виждаш ли онзи тип там? — Този път посочи друг млад мъж с пригладена черна коса и скъпо кожено яке. Под мишницата си държеше чантичка „Гучи“, от която се подаваше антена на мобилен телефон. Забавляваше се с две млади момичета, седнали от двете му страни. Не бяха близначки, но си приличаха. Цвете погледна Белами, за да й обясни.

— Борсов брокер — каза той. — Един от най-добрите. Кара порше. По какво можеш да ги различиш? И аз не мога. Изглеждат еднакво, пият в едни и същи барове, хранят се в едни ресторанти. Може би дори са ходили в едно и също училище.

— Какво намекваш? — ядосано се намеси Дуган. Имаше чувството, че Белами подготвя нещо, но не разбираше какво.

— Опитвам се да обясня на Цвете, Патрик, мойто момче, че членовете на триадите не са по-различни от всеки друг бизнесмен.

— Всъщност — намеси се Бър — ние се разбираме доста добре с някои от тях.

— Приятели ли сте с тях? — учуди се Цвете.

— Не, не приятели — отвърна Белами. — Никога приятели. Но сядаме да обърнем някоя чашка с тях. Това е част от играта. Те обичат да разговарят с нас, подхранва мъжествения им облик. Дава им самочувствие, ако някой ги види как си пият с ченгета. А понякога споделят информация за противниците си.

— Това е част от работата ни — добави Бър.

— Звучи ми налудничаво — премина на китайски Цвете.

— Светът е откачен — отвърна също на китайски Бър. И тримата мъже го говореха достатъчно добре и преминаваха без колебания от единия на другия език.