Гладният призрак

— Шефовете ви не се ли сърдят, че пиете с типовете, които би трябвало да арестувате? — попита Цвете. Изглеждаше истински объркана.

— Има си граница, която не прекрачваме, Цвете. Ние пием с тях, смеем се на вицовете им, но само толкова — каза Бър. — В края на краищата се стремим да ги вкараме в затвора.

— Слушай го как говори. Като самотния рейнджър — изсмя се Белами.

Някой докосна Дуган по гърба и за миг той си помисли, че Цвете иска да му каже нещо, но в следващия момент се усети, че ръката й си стои около кръста му. Обърна се да погледне през рамо и погледът му попадна на зелени сериозни очи над леко чип нос и широко усмихнати устни. Усмивката стана още по-широка и на бузите се появиха трапчинки. Жената наклони глава и дългата й руса коса се разпиля над раменете.

— Как си, братчето ми?

— Здрасти, Джил. Работата е както винаги. Нищо не се променя. Много си хубава.

И това си беше самата истина. Бялата копринена блуза и тясната сива пола бяха от скъп дизайнер, а около врата си носеше няколко унции злато. Златният „Ролекс“ беше нов, а и малките обеци с перли не му бяха познати. Напоследък всеки път, когато видеше сестра си, тя блестеше с нещо ново. Дреха или бижу. Разнасяше богатството си като медал за заслуги. С гордост.

Тя се обърна към останалите:

— Джеф, радвам се да те видя. И теб, Колин. Отдавна не сме се виждали.

Те вдигнаха едновременно чашите си за поздрав.

— Красивата госпожа Нгъ — каза Белами. — Къде е по-добрата ти половинка?

— За вълка говорим — обади се Бър. — Ето го, че идва.

Към бара уверено се приближаваше висок добре сложен китаец. Движеше се като манекен по подиум, с леко разклащане на раменете, едната ръка в джоба на панталона на сивия двуреден костюм, а другата беше протегнал към съпругата си. Беше на около четиридесет години, късата му коса правеше лицето му още по-квадратно. Приличаше на свикнал с властта си човек, който очаква останалите безпрекословно да му се подчиняват.

Хвана Джил за ръката и се усмихна. Тънките му устни се изпънаха и биха изглеждали жестоки, ако очите му не я гледаха с толкова топлина.

— Извинявай — каза той. — Онзи не ме пускаше да си тръгна. — Тя вдигна глава и го целуна по бузата. Зад него стояха двама мъже със строги погледи и каменни лица. Никога не се отделяха от Саймън Нгъ или съпругата му. Телохранители. Нгъ погледна към Дуган и кимна.

— Здрасти, Пат.

— Здравей, Саймън.

— Господин Белами и господин Бър. Любимите ми полицаи. Мога ли да ви предложа по едно питие, господа?

Двете ченгета кимнаха и изпразниха чашите си.

— За мен бренди с кока-кола. Двойно — каза Белами.

— А аз съм на малцово уиски — обади се Бър. — Сухо.

Това беше игра, която често споделяха с престъпния бос.

Един от барманите беше следвал Нгъ покрай бара и чакаше търпеливо поръчката му, без да обръща внимание на останалите жадни клиенти. Нгъ поръча питиета за двете ченгета и бутилка шампанско и барманът изчезна. Нгъ въздействаше по такъв начин върху повечето от хората.

— Какво да ти поръчам, Пат?

Дуган вдигна наполовина пълната си чаша.

— Нищо, Саймън, благодаря. — Нгъ погледна Цвете, а после отново зет си. — Извинете — досети се той. — Това е Цвете. Цвете, това е сестра ми Джил и съпругът й Саймън.

— Приятно ми е — каза тя.

— Извинете ме, но трябва да видя един човек — каза Нгъ и се приближи до масата, където мъжът със синия костюм беше затънал в разговор с момичето с тясната рокля. Младежът скочи прав, енергично се ръкува с Нгъ и го покани да седне при тях.

— Откога се познавате с малкото ми братче? — обърна се Джил към Цвете.

— Не е толкова малко — прекъсна я Бър.

— Понеже съм му сменяла пелените, той винаги ще си остане малкото ми братче — отвърна Джил.

— За бога, та ти беше само на три години тогава — изчерви се Дуган. Нгъ говореше по мобилния телефон на другия мъж и от време на време кимаше. Момичето зяпаше един от телевизионните екрани.

— Не много отдавна — отговори Цвете.

— Нищо, той ще се привърже към теб — каза Джил.

— Като плесен — намеси се Белами, а Бър се задави с уискито си.

Цвете се усмихна на Джил.

— Разбирам ви — каза тя.

— Къде работиш, Цвете? — попита Джил.

— В „Банк ъф Чайна“. А вие?

— Аз съм свободна жена — засмя се съпругата на Нгъ. — Отглеждам осемгодишната си дъщеря и се грижа за Саймън.

— Имате осемгодишна дъщеря? — възкликна изненадано Цвете.

— Омъжих се млада.

— Твърде млада — добави Дуган.

— Пат не одобряваше — каза Джил. — Нито пък родителите ни.

— Поради различни причини — кисело добави той.

Дуган не можеше да се примири с факта, че сестра му ще се омъжва за престъпник. Родителите им пък не желаеха този брак, защото Нгъ е китаец. Един от най-жестоките им аргументи беше, че не искали внуци китайчета. Тъпо. Джил все пак направи каквото искаше и оттогава не ги беше виждала. По ирония на съдбата тя се оказа права, защото, когато Софи се роди, се оказа, че е взела повечето гени от майка си, беше с къдрава руса коса и европейски черти. Само нежните кафяви очи като че ли бяха наследени от бащата. Но това нямаше значение, защото връзката вече беше прекъсната.