Гладният призрак

— Ти не разбра ли кой е зет ми? — попита той и веднага се изруга наум, естествено, тя нямаше как да разбере. Не беше й го споменавал, а „Горещи клюки“ не бе място, където можеха да говорят свободно по този въпрос, особено пред Белами и Бър. Седна на дивана до нея и продължи по-спокойно: — Той е начело на триада, Глава на дракон. Или по-точно казано, син на големия бос. Един от най-могъщите в Хонконг — Нгъ Вайсън, който сега се е оттеглил и живее спокойно на Върха, чакайки да се присъедини към предците си. Нгъ Вайсън има трима синове: Саймън, Чарлз и Томас. Чарлз се занимава с недвижими имоти в Канада. Законен бизнес, откъдето и да го погледнеш. Томас е в Сан Франциско и се грижи за американската част от сделките, а Саймън ръководи представлението в Хонконг.

— И с какво точно се занимава?

— Със същото, с каквото всяка триада в Хонконг. Изнудване, протекция, незаконни залагания, проституция, наркотици. Спомняш ли си онзи зализан тип, с когото той отиде да говори? Дани Лам?

Цвете кимна.

— Онзи, който обичал малки момиченца ли?

— Точно. Той работи за Саймън. Саймън не е добър човек, Цвете, не се заблуждавай от външността му. Никога не ми е причинил зло, поне не нарочно, обожава Джил и Софи, но аз му нямам доверие.

— Какво искаш да кажеш с това „нарочно“?

— Той никога и с нищо не ме е наранил. Но заради него аз съм вързан за работа, която ненавиждам, а не мога да се преместя.

— За „Стопански престъпления“ ли говориш?

— Да. Аз искам да действам, Цвете. Да бъда там, където летят куршуми, да бъда истински полицай, а не книжен плъх. Но със зет престъпник по-скоро ще ме изхвърлят, отколкото да ме преместят на отговорна работа.

— Толкова ли е зле?

— Да. Но какво мога да сторя? Джил го обича. Винаги го е обичала. Откакто се запознаха преди почти десет години.

— Ти беше ли ченге, когато те се ожениха?

— Да. Току-що завършил изпитателния си срок. Джил знаеше колко ще ме спъне, ако се омъжи за него. Достатъчно сме говорили по този въпрос. Но тя го обича и това е всичко. Сватбата й сложи точка на възможностите ми да се хвана с истинска полицейска работа. Снощи ми го казаха полуофициално. Точно преди да те срещна. Винаги съм го знаел, но все се надявах, че ако досието ми е чисто, ще мога да се докажа. Явно няма да ме огрее. Ще си остана където съм или ще напусна полицията.

— А ти не искаш, нали?

— Няма какво друго да работя, Цвете. Да си частно ченге по телевизията изглежда страхотно, но в живота е друго. Предполагам, че ще мога да работя за Саймън. — Изсмя се горчиво. Цвете остави чашата си на масичката и сложи ръце върху рамената му. Приближи лицето си до него. Съвсем близо. Той усети топлия й дъх върху устните си.

— Съжалявам, Патрик Дуган. Много съжалявам, че не си по-щастлив.

Целуна го силно по устните и малкото й езиче се промъкна между зъбите му. Притисна се до него, бавно го възседна и стисна бедра. Дуган изпъшка и затвори очи.

Хауълс погледна часовника си и потупа нетърпеливо волана. Нямаше начин да е изпуснал мерцедеса. Пристигна на кръстовището доста преди седем часа и паркира маздата до тротоара, но два часа по-късно все още нямаше и следа от колата на Нгъ. Или днес не бяха закарали момичето на училище, или шофьорът сменяше маршрутите.

Излезе към страничния път към дома на Нгъ, но не успя да види дали мерцедесът е там или го няма. Не можеше да рискува да обикаля дълго време наоколо, защото охраната със сигурност щеше да го забележи, затова предпочете да разгледа околностите и да се запознае по-добре с пътищата.

Върна се в хотела в ранния следобед. Изгълта един хамбургер с пържени картофи в някакво кафене и тръгна към туристическия район в Цим Ша Цуй. Трябваше му касетофон и скоро намери един с големината на книга, но с приличен говорител. Не си направи труда да се пазари, накара младия продавач да го зареди с батерии и касета с продължителност час и половина, които да включи в исканата цена.

Следващите четиридесет и пет минути прекара легнал върху леглото с включен на запис касетофон. Червената лампичка му се пулеше заплашително, докато той четеше с монотонен глас имена и телефонни номера от хотелския указател. Непрекъснато променяше скоростта и тона на апаратчето и когато най-после лентата свърши, той въздъхна с облекчение. Почерпи се с една кока-кола от малкото хладилно барче и пусна машинката да върне отначало касетата с четиридесет и пет минутния безполезен запис.

За пръв път от месеци насам Патрик Дуган се успа. Въпреки яркото слънце, пукащата алуминиева дограма на прозореца и отекващите удари на вратите на асансьорите, когато отвори очи, часовникът показваше 10:30. Беше сам, намери бележка от Цвете, в която пишеше, че ще му се обади да се уговорят за рождения ден на Софи, а най-отдолу отново се виждаше подписът й във формата на цвете.