Гладният призрак

В началото на седмицата беше купил играчка за подарък на Софи — голямо меко куче, английска овчарка с увиснали над очите кичури и завързана на шията червена панделка с фльонга зад едното ухо. Беше го увил възможно най-добре и го постави на горния рафт в гардероба. След като се изкъпа и избръсна, извади пакета и го сложи на леглото. Една от лапите се беше измъкнала, но така подаръкът изглеждаше смешен и затова не го опакова наново. Помисли дали да не го вземе със себе си в службата, но реши, че колегите ще му се присмиват, и затова го остави. Щеше да се върне и да го вземе след работа. Джил не беше му казала къде ще бъде празненството на Софи, но той се съмняваше, че ще го направят в дома им. Саймън Нгъ сигурно би предпочел да го видят как харчи купища пари за дъщеря си, а ако го направеше у дома, хората щяха да помислят, че е стиснат и щеше да навреди на реномето му. Нгъ вероятно щеше да наеме зала в някой от големите хотели в Цим Ша Цуй, така че Дуган можеше да се върне до Тай Ку Шин, за да се преоблече, а после да вземе метрото към залива на пристанището.

По-голямата част от сутринта мина на автопилот. Главоболието му се върна, при това още по-силно. Глътна два аспирина, но те не му помогнаха да се почувства по-добре. Може би беше от очите — понякога главоболието е сигнал, че са нужни очила. Той затвори лявото око и погледна напечатаната страница пред себе си. Нямаше проблем с четенето. Опита със затворено дясно око и отново всичко беше наред. Отдалечи листа на една ръка разстояние и примижа.

— Какво, по дяволите, правиш? — Томкинс беше застанал на вратата с папка под мишница.

— Опитвам се да разбера дали ми трябват очила.

— Отново главоболие ли? Може да е от климатика — каза шефът му.

Дуган хвърли листа върху затрупаното си бюро.

— Какво общо има главоболието ми с климатика?

— Четох в една статия, че йонизирал въздуха или нещо подобно. Или че пръскал някакви аерозоли. Всъщност не помня, пък и не ми пука. Какво става с измамничката?

— Продължавам да се ровя. Още не съм открил къде са отишли парите. Защо?

Томкинс триумфално размаха папката:

— Казва се Ли Линлин, нали?

Дуган кимна и смръщи вежди:

— Намерил ли си нещо?

— Не може да има много Ли Линлин наоколо. А аз току-що попаднах на една, която е директор на компания за търговия с фючърсни книжа. Компанията май няма никакви клиенти.

— Нищо чудно, като се има предвид липсата на интерес към фючърсния пазар тук. Индексът Хан Сен за фючърси не е много добре в момента, нали?

— Да, но тази фирма купува доста яко фючърси на „Стандарт“ и „Пурс 500“, така че властите в Ню Йорк ни помолиха да надникнем. И ето ти я малката Линлин. Може би точно така си крие престъпно спечелените пари.

— Тъпа алчна крава. Не й ли стигат вече? Ако бях на нейно място, бих ги прибрал в някоя сметка в швейцарска банка.

— Да, но не всеки внимава толкова с парите си, като теб.

— Това ли е досието?

Томкинс кимна.

— Но и на мен ми трябва. Затова копирай онова, което ти е необходимо. — Хвърли папката на бюрото. — Когато свършиш, ми се обади да си я взема.

Обърна се към вратата и се заклатушка със странната си походка. Сякаш някой го дърпаше за колана, а той е стиснал задник, като че очаква всеки момент да стане жертва на анално изнасилване. Някои от момчетата доста му се подиграваха. Томкинс имаше по-висок чин от Дуган, но бяха на еднаква възраст и стаж в полицията, така че работеха като равни, когато шефът не беше в лошо настроение. И двамата знаеха, че ако не беше Нгъ, вероятно Дуган щеше да е с по-високия ранг.

Той разтри с пръсти слепоочията си. Замисли се за Ли Линлин и изведнъж си спомни за Цвете, и отново се изруга, че не е взел телефона й в службата. Телефонът звънна и той го вдигна веднага с надеждата, че е тя, но не се разочарова, когато чу гласа на сестра си. Тя със задоволство съобщи, че приемът по случай рождения ден на Софи ще се проведе в хотел „Риджънт“.

— В седем — каза тя. — А, за малко да забравя да ти кажа, че ще бъде с маски.

— И каква е темата?

— Пирати — отвърна Джил.

— Да, правилно.

— Внимавай какво говориш, братле.

— Иначе ще накараш да ми счупят краката ли? — засмя се Дуган.

— Телефонът ти подслушва ли се? — попита тя. — Защото няма да ми е приятно някой да чуе това, което ще ти кажа.

— Ще се видим довечера, така че можеш да ми го кажеш в очите.

— Внимавай да дойдеш, че иначе ще ти дърпам ушите — заплаши го тя и затвори.

Едва остави слушалката и апаратът звънна отново. Беше Цвете.

— Успах се — каза й той.

— Защото прекара изморителна нощ — засмя се Цвете.

— Трябваше да ме събудиш, преди да си тръгнеш.

— Сърцето не ми позволи да те пипна. Спеше като бебе. А сега ти се обаждам, за да разбера в колко часа ще е празненството на Софи.

— Какво съвпадение! Тъкмо говорих със сестра ми. Ще бъде в хотел „Риджънт“. Какво ще кажеш да се срещнем там малко преди седем? Става ли?

— Добре. Сигурно ще бъде много забавно. Тази идея с пиратската тема за маскиране е страхотна.

— Ти откъде знаеш?

— Джил ми каза снощи. Очаквам с нетърпение празненството.