Гладният призрак

Цвете отново започна да се смее, очите й се насълзиха, а на бузите изби червенина.

— За децата, Патрик. За децата! — Тя се облегна на колоната и опря рамо в него, а той стисна зъби, защото Цвете продължи да се смее. После тя погледна надолу, видя косматата лапа да се подава от пакета и отново изпадна в припадък от смях.

— Тръгвам си — каза Дуган, но момичето го хвана за ръката и го дръпна назад.

— Да не си посмял — придърпа го към себе си и вдигна лице за целувка. Той докосна нежно меките красиви устни, а тя се вдигна на пръсти към него. Това го накара да се почувства по-добре.

— Хайде — каза Цвете. — Да вървим при Софи.

Тръгнаха към залата, но тя внезапно спря. Свали една от златните си обеци и я закачи на ухото му. Отстъпи назад да го огледа и със съвсем сериозно изражение заяви, че изглежда чудесно. Хвана го под ръка и двамата влязоха в залата, облепена с листове с черепи и кръстосани кости, под които пишеше „Празненството на Софи по случай успешния абордаж“.

Джил и Саймън стояха до двойната врата и посрещаха гостите. Дуган забеляза със свито сърце, че те също са избягнали пиратския маскарад. Зет му беше облечен с добре ушит панталон и риза „Дънхил“, а Джил носеше една от любимите си рокли на „Шанел“ и няколко унции златни бижута.

— Не ми казвай нищо — изръмжа й той. — Просто не ми говори.

Софи стоеше с група приятели до голяма отрупана с храни маса, оформена като пиратски кораб. Когато го зърна, тя подскочи:

— Чичо Патрик! — изписка детето и хукна към него, развяла русите си коси. Той я вдигна със свободната си ръка и я притисна към себе си. Тя го прегърна с такава сила около врата, че направо му спря дъха. — Леле! — възкликна Софи. — Страхотен си! Ела да те запозная с приятелите.

Детето отпусна прегръдката си и се смъкна на пода. Беше облечена с копринена блузка на бели и червени райета и широки черни панталони. На кръста й в черен колан с голяма сребърна катарама беше подпъхната розова пластмасова сабя. Около врата си носеше гердан от злато с диаманти, който той не беше виждал преди.

Тя забеляза, че го гледа, и посочи с пръстче:

— Това ми е подарък за рождения ден от татко. Нали е красив?

— Прекрасен е — кимна той. Сигурно струваше няколко хиляди пъти повече от неговото парцалено куче. Подаде й пакета, Софи го сграбчи жадно и разкъса опаковката. Видя играчката и хлъцна от радост:

— О, чичо Патрик, страхотно е! — Притисна кучето към гърдите си и зарови лице в козината, а после го отдалечи от себе си, за да го разгледа. — Толкова е сладко! Никога не съм получавала по-хубав подарък! Благодаря ти!

Дуган се почувства по-добре и й позволи да го издърпа за ръката към приятелите си.

— Аз ще остана с възрастните — извика подире му Цвете.

Чак след известно време той успя да се откъсне от тълпата млади пирати, които го бяха обградили отвсякъде, приближи се към Джил и размаха пластмасовата сабя. Тя се усмихна широко и му подаде чаша бира:

— Ожадня ли, пирате?

Дуган отпи и се засмя:

— По-весело е, отколкото си го представях — каза той. По мустаците му остана пяна и Джил посегна да я изтрие с кърпичката си.

Родителите, основно китайци, сред които тук-там се срещаха неколцина европейци, стояха около препълнения бюфет, помежду им се промъкваха сервитьори с табли с напитки, а един фокусник забавляваше децата. Той също беше облечен като пират, както и факирът, който караше децата да затаяват дъх, като жонглираше със саби и гълташе ножове. На масата до двойната врата бяха подредени малки дървени сандъчета, всяко от които съдържаше карта за скрито съкровище и златна монета. Подаръци за децата.

— Ти ли подреди всичко това? — попита Дуган.

Джил поклати глава:

— Не, Саймън нае дизайнер. Професионален организатор на такива тържества. Казваш му темата и какво искаш, а той прави останалото. Искаш ли нещо по-специално за следващия си рожден ден?

— Да не си и помислила! Къде е Цвете?

Тя посочи към бюфета.

— Там е. Със Саймън. Пат, тя е невероятна. Къде я намери?

Брат й сви рамене.

— По-скоро тя ме откри. Красива е, нали?

— Да, и освен това и много приятна. Интересува се от всичко и от всеки. Напълно различна от мацките, с които излизаш обикновено.

— Благодаря ти, сестричке.

— Знаеш какво искам да кажа. Ходил си с фантастично красиви момичета, чийто коефициент на интелигентност едва достига температурата в стаята. Цвете е много умна, но не парадира с това. Саймън я хареса.

Загледаха се как Цвете разговаря с шефа на триадата, слуша го внимателно, хванала чашата си с две ръце. Дуган докосна обецата на ухото си.

— Тя е различна, нали? — попита той тихо. — Честно казано, не мога да разбера защо тръгна точно с мен.

Джил уморено въздъхна: