Гласът

— Колко е часът всъщност? — внезапно попита Ерлендур, сякаш се стресна от нещо.

— Май отива към осем — отговори Елинборг. — Всичко наред ли е?

— По дяволите, спал съм през целия ден — отвърна Ерлендур и скочи на крака. — Трябва да намеря Хенри. Щяхме да му взимаме проба от слюнката на обяд, но той не си беше в стаята.

Елинборг погледна грамофона, тонколоните и плочите.

— Как е той, струва ли си?

— Великолепен е — отговори Ерлендур. — Би трябвало да го чуеш!

— Мисля да си ходя — каза Елинборг и също се изправи. — В хотела ли ще останеш за Коледата? Не искаш ли да се прибереш вкъщи?

— Не знам — отвърна Ерлендур. — Ще видя.

— Добре си дошъл у дома! Знаеш това. Приготвила съм студен свински бут. Ще има и телешки език.

— Не се притеснявай за мен! — каза Ерлендур и отвори вратата. — Прибирай се вкъщи! Аз ще потърся Хенри.

— А къде беше Сигурдур Оли цял ден? — попита Елинборг.

— Щеше да се опита да научи нещо за Хенри от британската полиция. Вероятно се е прибрал вкъщи.

— Защо е толкова студено при теб?

— Парното нещо не работи — уточни Ерлендур и заключи вратата, след като излязоха.

Слязоха във фоайето на хотела и Ерлендур се сбогува с Елинборг. Отиде да потърси шефа на рецепцията и го намери в офиса му. Стана ясно, че Хенри не е бил виждан в хотела през целия ден. Ключът от стаята му не беше на мястото си, а и не се бе отписал, нито бе платил сметката си. Ерлендур знаеше, че Хенри възнамерява да вземе вечерния полет за Лондон, но нямаше основание да му забрани да напуска страната. Нямаше вести и от Сигурдур Оли. Поколеба се, после попита:

— Можеш ли да ме пуснеш в стаята му?

Шефът на рецепцията поклати отрицателно глава.

— Може да е избягал — каза Ерлендур. — Знаеш ли кога излита самолетът за Лондон тази вечер? В колко часа?

— Следобедният закъсня доста — отвърна шефът на рецепцията. Работата му изискваше да знае всичко за самолетните полети. — Съобщиха, че ще излети към девет часа.

Ерлендур проведе няколко телефонни разговора и разбра, че Хенри Уапшот е резервирал място в самолета за Лондон, но все още не се е чекирал. Разпореди се англичанинът да бъде спрян при паспортната проверка и да бъде докаран обратно в Рейкявик. Трябваше да измисли причина за полицията в Кеплавик29, за да задържат човека, и се поколеба за миг, докато се чудеше дали да не измисли някаква правдоподобна лъжа. Медиите щяха просто да си умрат от удоволствие, ако кажеше истината, но никаква лъжа не му хрумна в момента и затова каза, че Хенри е заподозрян в убийство.

— Наистина ли не можеш да ме пуснеш в стаята му? — попита Ерлендур отново. — Нищо няма да пипам. Трябва да разбера само дали не е изчезнал. Цяла вечност ще отнеме да взема разрешително, а ми е нужно само да надникна вътре.

— Той тепърва трябва да се отписва — отвърна шефът на рецепцията, който по някаква причина се бе заинатил. — Все още има достатъчно време до полета. Може спокойно да се върне в хотела, да си събере багажа, да плати сметката, да се отрегистрира и да вземе рейса за летището в Кеплавик. Защо не изчакаш малко?

Ерлендур се замисли.

— Не можеш ли да изпратиш някого горе да почисти стаята, а аз ще мина само покрай отворената врата? Това проблем ли е?

— Трябва да ми влезеш в положението! — каза шефът на рецепцията. — Ние си гледаме нашите интереси. Гостите ни имат право на личен живот, все едно са си у дома. Ако наруша това правило и се разчуе, или влезем в съдебен процес по такъв повод, гостите ще престанат да ни се доверяват. По-просто не може да бъде. Трябва да го разбереш.

— Знаеш, че разследваме убийство, което е извършено в хотела — рече Ерлендур. — Доброто ви име не е ли, така или иначе, отишло вече по дяволите?

— Донеси разрешително и тогава няма да има никакъв проблем.

Ерлендур простена и се дръпна встрани от рецепцията. Извади мобилния си телефон и позвъни на Сигурдур Оли. Дълго чака, преди Сигурдур да отговори. Чуваха се и други гласове около него.

— Къде си, да му се не види? — попита Ерлендур.

— На питка съм — отговори Сигурдур Оли.

— На питка ли?

— Режем питката. Със семейството на Бергтора. Неотменим ритуал преди всяка Коледа. Ти прибра ли се?

— Разбра ли нещо за Хенри Уапшот от британците?

— Чакам. Ще имам резултат утре сутринта. Да не се е случило нещо с него?

— Мисля, че иска да си спести пробата от слюнката — отвърна Ерлендур и в този момент видя шефът на рецепцията да идва към него с някакъв лист в ръка. — Май се опитва да напусне страната, без да се сбогува с нас. Ще говорим утре сутринта. Гледай да не се порежеш.

Ерлендур пъхна телефона в джоба си. Шефът на рецепцията се доближи до него.

— Реших да го проверя този Хенри Уапшот — каза той и подаде листа на Ерлендур. — За да ти помогна с нещо. Не би трябвало да правя това, но…

— Какво е това? — попита Ерлендур и погледна листа хартия.

Видя името Хенри Уапшот и няколко дати.

— Бил е в хотела за всяка Коледа през последните три години — отвърна шефът на рецепцията. — Ако това ти помага с нещо.

Ерлендур внимателно погледна датите.

— А той ми каза, че никога преди не бил идвал в Исландия.