Гласът

Ева Линд впи очи в баща си, бяха почернели от ярост.

— Другата възможност, която имаш, е да вземеш в ръце този шибан живот, както го наричаш, и да понесеш цялата мъка, която го съпътства. Да понесеш страданието, което ние всички трябва да понасяме, винаги, за да оцелеем, за да намерим и да се радваме на доволството и щастието, които животът предлага, въпреки болката да си жив.

— Кой го казва! Че ти дори не можеш да се прибереш вкъщи за Коледа, защото там нямаш нищо! Нищичко! Не можеш да си отидеш, защото знаеш, че домът ти е дупка, в която няма дори късче, от Бога създадено! И не ти се ще да пропълзиш обратно в тая дупка!

— Аз винаги съм си вкъщи по Коледа — каза Ерлендур.

Ева Линд се поколеба. Не разбра какво имаше предвид баща й.

— За какво приказваш?

— Това е най-лошото при Коледата — отвърна Ерлендур. — Аз винаги съм си вкъщи.

— Не те разбирам — рече Ева Линд и отвори вратата. — Никога няма да мога да те разбера.

Тя излезе и тръшна вратата след себе си. Ерлендур се изправи, искаше му се да я последва, но се отказа. Знаеше, че тя ще се върне. Приближи се до прозореца и погледна отражението си в него. Гледаше го, докато видя през него проблясващите снежинки в мрака.

Беше вече забравил, че е мислел да се прибере вкъщи за Коледа, там, където нямаше нищо, както Ева Линд каза. Извърна се от прозореца и сложи плочата с псалма на Гвюдлойгур на грамофона. Излегна се на леглото, заслуша се в гласа на момчето, което много по-късно бе намерено убито в хотелска стаичка, забравено от всички, и се замисли за белите като сняг грехове.

Ден четвърти

17

Събуди се рано сутринта. Беше все още с дрехите си, заспал върху одеялото на леглото. Дълго време не можа да се разсъни. Сънят за баща му го бе последвал в мрака на утрото. Напрегна се да си го припомни, но само откъслечни образи се появяваха в съзнанието му: баща му, по-млад, по-здрав и силен, му се усмихваше в пустошта.

Хотелската стая беше мрачна и студена. Все още имаше няколко часа до изгрев-слънце. Лежеше и мислеше за съня, за баща си и за загубата на брат си, и как тази непоносима загуба бе издълбала дупка в неговия свят. И как тази дупка постоянно се увеличаваше, и как той все се опитваше да се отдръпне от ръба й и гледаше надолу в празното, което беше готово да го погълне, когато накрая паднеше в него.

Отърси от себе си съновиденията и се замисли за задачите през деня. Какво криеше Хенри Уапшот? Защо го излъга и предприе това безнадеждно бягство, пиян и без багаж? Поведението му беше загадка за Ерлендур. Не мина много време и мислите му се насочиха към момчето в болницата и неговия баща, случая на Елинборг, която го бе осведомила и за най-малките подробности.

Елинборг подозираше, че момчето е било малтретирано и преди. Много неща сочеха, че това се бе случвало в дома му. Бащата беше сред заподозрените за побоя. Елинборг издейства да бъде задържан под стража, докато се водеше разследването. Заради яростните протести на бащата и неговия адвокат определиха задържане за една седмица. Когато излезе решението, Елинборг извърши ареста на бащата заедно с четирима униформени полицаи и го закара в управлението на Квервисгата. Поведе го по коридора на затвора и собственоръчно затвори вратата на килията му. Отвори прозорчето на вратата и погледна мъжа вътре, който все още стоеше на едно място с гръб към нея. Имаше унил и по някакъв начин безнадежден вид, подобно на всички онези, които са извадени от обществото на хората и са тикнати в клетка като животни.

Мъжът бавно се обърна и се вгледа в очите й през стоманената врата. Елинборг хлопна вратичката на прозорчето.

Рано на другата сутрин започна разпита му. Ерлендур присъстваше, но Елинборг бе тази, която ръководеше изслушването. Двамата стояха срещу него в стаята за разпити, на масата между тях имаше пепелник, здраво закрепен за плота. Бащата беше небръснат, костюмът му се бе измачкал, както и бялата му риза, закопчана до горното копче на врата. Носеше вратовръзка с безупречен възел, сякаш в нея се съдържаше всичко, което му бе останало от себеуважението.

Елинборг включи записващото устройство и съобщи за протокола имената на присъстващите и номера на делото. Беше се подготвила добре. Бе се срещнала с отговарящия за момчето учител, който й разказа за дислексията, неспособността за концентрация и много лошия успех на детето. Видя се с психолог, нейна приятелка, която й обясни проблемите около разочарованието, стреса и отричането. После говори с приятелите на момчето, със съседите, с роднините, с всички, за които й хрумна, че може да пита за бащата и неговия син.

Мъжът не се предаваше. Каза, че нямало да търпи полицейски произвол и че щял да ги съди. Отказа да отговаря на въпросите им. Елинборг погледна Ерлендур. Появи се надзирател и поведе мъжа пред себе си към килията.