Гласът

— Как разбрах ли? Ти ми каза.

— Да, аз ти казах и ти беше много учуден, това си го спомням, но сега ми разправяш, че след като си разбрал за убийството, си се боял да не те свържем с него. Това всъщност е било, преди да се видим с теб, преди да те свържем с Гвюдлойгур.

Уапшот впи очи в Ерлендур. Полицаят познаваше, когато хората се опитват да спечелят време, и реши да даде на Уапшот възможност да спечели всичкото време, от което се нуждае. Двамата следователи стояха на известно разстояние. Ерлендур бе слязъл късно на закуска и в трапезарията имаше малко хора. Видя да се мярка голямата шапка на готвача, който се разбесня, когато трябваше да се взима проба от слюнката му. Ерлендур си помисли за Валгердур. Лаборантката. Какво ли правеше сега? Дали бодеше с игли деца, които се бореха със сълзите си или се опитваха да я ритнат?

— Има ли друго, освен интереса към грамофонните плочи, което да ви свързва с Гвюдлойгур? — попита той.

— Не исках да се замесвам в това — отвърна Уапшот.

— Какво криеш? Защо не искаш да се свържеш с британското посолство? Защо не искаш адвокат?

— Чух хора да говорят за това тук долу. Гости на хотела. Говореха, че е бил убит. Бяха някакви американци. Така научих. И се притесних, че ще ме свържете с него и ще попадна в същото положение, в което се намирам сега. Затова избягах. Толкова е просто обяснението.

Ерлендур си спомни за американеца Хенри Бартлет и неговата жена. „Синди“, беше казала тя с усмивка.

— Каква е стойността на плочите на Гвюдлойгур?

— Какво имаш предвид?

— Трябва да са доста скъпи, щом като ти идваш тук на север, в зима и студ, за да се снабдиш с тях. Каква им е стойността? Една плоча. Колко струва една плоча?

— Ако искаш да я продадеш, я обявяваш на търг, дори в интернет можеш да го направиш. Невъзможно е да се каже какво ще получиш накрая за нея.

— Добре, предположи! До колко може да стигне?

Уапшот се замисли.

— Не мога да кажа.

— Ти срещна ли се с Гвюдлойгур, преди да умре?

Уапшот се поколеба.

— Да — каза накрая.

— Бележката, която намерихме, 18:30, това часът на срещата ви ли беше?

— Това беше предния ден. Имахме кратка среща долу в неговата стая и си поговорихме.

— За какво?

— За плочите му.

— Какво за плочите му?

— Исках да знам, отдавна исках да знам дали притежава повече бройки. Дали малкото плочи, за които аз знам, които са у мен и у няколко други колекционери, са единствените екземпляри в света. Той не поиска да отговори на този въпрос поради някакви свои причини. Първо го попитах за това в писмо, което му написах преди години, и пак го попитах, когато го видях за първи път преди три години.

— И какво, имаше ли още плочи?

— Не пожела да ми каже.

— Той знаеше ли колко струват плочите му?

— Постарах се да му дам донякъде вярна представа за това.

— И колко струват всъщност тези плочи?

Хенри не отговори веднага.

— Когато се срещнах с него сега, преди колко, два или три дни, той най-после отстъпи — каза той след малко. — Съгласи се да говори за плочите си. Аз…

Хенри отново се поколеба, погледна назад към двамата полицаи, които го пазеха.

— Дадох му половин милион.

— Половин милион?

— Крони. Като първоначална вноска или…

— Ти ми каза, че не става въпрос за значителни суми.

Уапшот сви рамене. На Ерлендур му се стори, че англичанинът се усмихва.

— Значи, ме излъга — каза Ерлендур.

— Да.

— Първоначална вноска за какво?

— За онези плочи, които притежаваше. Ако въобще имаше някакви.

— И ти му даде тези пари, когато се видяхте за последен път, макар и да не си бил сигурен, че има плочи?

— Да.

— И какво?

— И после го убиха.

— Не открихме никакви пари у него.

— Това не знам. Дадох му половин милион в стаята му, в деня, преди да умре.

Ерлендур се замисли, беше помолил Сигурдур Оли да провери банковите сметки на Гвюдлойгур. Трябваше да си припомни да го пита следващия път какво бе излязло от проверката.

— Ти видя ли плочите?

— Не.

— Защо трябва да вярвам на това? Излъга ни за всичко останало. Защо трябва да вярвам на каквото и да било, казано от теб?

Уапшот сви рамене.

— Значи, той е имал половин милион у себе си, когато е бил нападнат?

— За това не знам нищо. Знам само, че му дадох половин милион и после той беше убит.

— Защо не ми каза веднага за тези пари?

— Исках да бъда оставен на мира — отвърна Уапшот. — Не исках да мислиш, че аз съм го убил заради парите.

— А направи ли го?

— Не.

Замълчаха.

— Смяташ ли да ми предявиш обвинение? — попита Уапшот.

— Мисля, че все още криеш нещо — отвърна Ерлендур. — Ще те задържа до довечера, пък после ще видим.

— Никога не бих могъл да убия това момче хорист. Възхищавах му се, все още му се възхищавам. Никога не съм чувал по-красив глас у момче.

Ерлендур погледна Хенри Уапшот.

— Странно колко си сам в тази история — каза той.

— Какво искаш да кажеш?

— Струваш ми се толкова самотен.

— Аз не съм го убил — добави Уапшот. — Не съм го убил.

18