Гласът

— Наскоро бил получил малка сума, но не знам дали парите са били у него, когато е бил нападнат.

— Не съм видяла и стотинка.

— Не си — каза Ерлендур. — И не си взела парите? Когато си отишла при него.

Осп престана да работи, ръцете й се отпуснаха.

— Искаш да кажеш, че съм ги откраднала ли?

— Подобни неща се случват.

— Ти мислиш, че…

— Взе ли ги?

— Не.

— Имала си възможност.

— Както и онзи, който го е убил.

— Така е — съгласи се Ерлендур.

— Не съм видяла и стотинка.

— Не си, добре.

Осп започна отново да бърше. Пръскаше почистващ препарат върху тоалетната чиния и търкаше енергично, преструвайки се, че Ерлендур го няма. Той я понаблюдава как работи, след което й поблагодари за отделеното време.

— А какво имаше предвид с това, че си му попречила? — попита той, спирайки се на вратата. — На Хенри Уапшот. Едва ли си влязла много навътре в стаята, ако си извикала предварително, както направи одеве.

— Той не ме чу.

— Какво правеше той?

— Не знам дали мога да…

— Това няма да го казвам никому.

— Гледаше телевизия — каза Осп.

— И не би искал това да се разчува — прошепна Ерлендур заговорнически.

— Или по-скоро видео — обясни Осп. — Беше порно. Отвратително.

— Пускате ли порнофилми в хотела?

— Не и такива, те са забранени навсякъде.

— Какви такива?

— Детско порно. Казах на управителя на хотела за това.

— Детско порно? Какво порно?

— Какво ли? Да ти го описвам ли?

— Кой ден се случи това?

— Проклетият му перверзник!

— Кога стана това?

— В деня, когато намерих Гюли.

— Управителят на хотела какво направи?

— Нищо — отвърна Осп. — Нареди ми да си затварям устата за случая.

— Знаеш ли какъв е бил Гвюдлойгур?

— Портиерът ли? Беше портиер. Нещо друго ли е бил?

— Да, когато е бил малък. Тогава е бил хорист и е имал много добър глас. Чух го как пее на запис.

— Хорист?

— Всъщност дете звезда. После по някакъв начин всичко е отишло по дяволите в живота му. Навлязъл в пубертета и нещата приключили.

— Не знаех това.

— Не, никой не е знаел повече нищо за Гвюдлойгур — каза Ерлендур.

Замълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Така мина известно време.

— Коледата скапва ли те? — попита той отново.

Все едно че си бе намерил сродна душа.

Тя се обърна към него.

— Коледата е за щастливите хора.

Ерлендур гледаше Осп и някакво почти невидимо подобие на усмивка се появи на лицето му.

— Ще ти е интересно да се запознаеш с дъщеря ми — рече той и извади мобилния си телефон.

Сигурдур Оли прие с учудване информацията на Ерлендур за парите, които по всяка вероятност Гвюдлойгур е имал в стаята си. Поговориха си, че би трябвало да се проверят приказките на Уапшот за посещението му на пазарите за грамофонни плочи по времето, когато е било извършено убийството. Когато Ерлендур се обади, Сигурдур Оли стоеше пред килията на Уапшот и описа на колегата си обстоятелствата, при които беше взета проба от слюнката на британеца.

Килията, в която бил затворен, разказа Оли, била видяла доста престъпници, всякакви, от нещастни скитници до насилници и убийци. Те били надраскали стените или надрали в боята бележки за нерадостния си престой в ареста. В килията имало голям съд за тоалетна, както и закрепено за пода легло. Върху него бил проснат тънък дюшек с твърда възглавница. В килията нямало прозорец, а високо над арестанта светела силна флуоресцентна лампа, която не се гасяла никога, така че да не може да се разбере кога е ден и кога — нощ.

Хенри Уапшот стоял вдървено до стената срещу тежката стоманена врата. Двама надзиратели го държали. Елинборг и Сигурдур Оли също били в килията със съдийска заповед за вземане на биологична проба. Присъствала и Валгердур с пръчица с памук в ръка, готова да вземе проба от слюнката.

Уапшот я гледал с изцъклен поглед, сякаш тя била самият дявол, дошъл да го завлече със себе си долу във вечния пъклен огън. Очите му направо щели да изскочат от орбитите си. Дърпал се колкото можел по-далече от нея и каквото и да опитвали, не успявали да го накарат да си отвори устата.

Накрая го проснали на земята и му запушили устата и носа. В един момент той не издържал и отворил уста да си поеме въздух. Валгердур веднага му завряла тампона в зейналата паст и събирала слюнка, докато на Уапшот не му се догадило. Тогава извадила клечката с памук от устата му.

19

Когато Ерлендур слезе отново във фоайето на хотела с намерението да отиде в кухнята, видя Марион Брием да стои при рецепцията. Беше с износено палто и шапка на главата, кокалестите му пръсти непрекъснато мърдаха. Ерлендур поздрави Марион и го поведе към трапезарията. Забеляза колко се бе състарил старият му шеф през годините след последната им среща, само очите му бяха останали будни и питащи. Марион не губи време в празни приказки, не повече от предния ден.

— Изглеждаш ужасно — рече той и седна. — Какво те яде толкова много?

Някъде изпод палтото му се появи пурета, последвана от кутийка кибрит.

— Тук със сигурност е забранено да се пуши — каза Ерлендур.