Гласът

Уапшот напусна хотела, придружен от двамата полицаи. Докладваха на Ерлендур, че момичето Осп, което бе открило трупа, изпълнява служебните си задължения на четвъртия етаж. Той взе асансьора за нагоре и щом пристигна на етажа, я видя да изкарва количка с мръсно бельо от една от стаите. Момичето се бе съсредоточило в работата си и не обърна никакво внимание на Ерлендур до момента, в който той се приближи до нея и я заговори. Тя вдигна поглед към него и веднага го разпозна.

— А, това ти ли си? — попита тя безучастно.

Изглеждаше още по-уморена и умърлушена, отколкото беше в стаята за почивка на персонала, когато я срещна за първи път. Ерлендур си помисли, че Коледата в нейния живот май също не е време за радост.

— Коледата скапва ли те? — попита я.

Тя не му отговори, бутна количката към следващата врата и почука, изчака известно време, след което извади ключове, отвори вратата и влезе в стаята. За всеки случай извика от вратата към вътрешността на стаята, да не би вътре да имаше някой, който да не е чул почукването, и се зае да разтребва. Оправи леглото, събра кърпите от пода в банята, напръска огледалата с почистващ препарат. Ерлендур се намъкна в стаята след нея и се загледа в действията й. След малко тя сякаш забеляза, че я е последвал.

— Не можеш да влизаш вътре! — скастри го тя. — Това е лично пространство.

— Ти се грижиш и за стая 312 на долния етаж — каза Ерлендур. — На един англичанин. Хенри Уапшот. Странна птица. Да си забелязвала нещо необичайно в стаята му?

Тя го погледна, сякаш не разбираше съвсем какво иска да каже.

— Като например окървавен нож? — допълни той и се опита да се усмихне.

— Не — отговори Осп. — Нищо.

Замисли се и попита:

— Какъв нож? Той ли е убил Дядо Коледа?

— Не си спомням как го формулира ти последния път, когато разговаряхме, но каза, че някои от гостите ви опипвали. Стори ми се, че говориш за сексуален тормоз. Той такъв ли беше?

— Не, аз го видях само един път.

— И нямаше нищо, което…

— Той побесня — каза тя. — Когато влязох в стаята.

— Побесня ли?

— Явно му попречих за нещо. Направо ме изхвърли. Разпитах колегите и се оказа, че той изрично е поискал на рецепцията стаята му да не се чисти. На мене не ми бяха предали. Тия скапани служители тук… Никой нищо не ти казва. Затова и влязох, а той, като ме видя, направо полудя. Нахвърли се върху мен, тъпакът. Сякаш от мен зависят нещата в тоя хотел. Би трябвало да се нахвърли върху управителя.

— Малко е странен.

— Гадняр.

— Имам предвид Уапшот.

— Да, и двамата.

— Значи, не си забелязала нищо необичайно при него?

— Всичко бе потънало в боклуци, но нищо необичайно.

Осп спря да разтребва, известно време остана неподвижна и се загледа умислено в Ерлендур.

— Стигнахте ли донякъде? С Дядо Коледа?

— Не много далече — отвърна Ерлендур. — Защо?

— Това тук е странен хотел — каза Осп, понижи глас и огледа коридора.

— Странен ли? — възкликна Ерлендур. Стори му се, че девойката внезапно стана несигурна и неспокойна. — Страхуваш ли се от нещо? От нещо тук в хотела?

Осп не отговори.

— Да не се боиш да загубиш работата си?

Тя го погледна.

— Да бе, как не, това е точно работата, която човек не иска да загуби.

— Тогава какво?

Осп се поколеба, но след малко взе решение, сякаш не си струваше повече да се безпокои за това, което искаше да каже.

— В кухнята крадат — рече тя. — Колкото могат повече. Мисля, че не им се е налагало да пазаруват за къщи от години.

— Крадат?

— Всичко, което не е завинтено за пода.

— Кои те?

— Не казвай, че си го чул от мен. Главният готвач. Преди всичко той.

— А ти откъде знаеш?

— Гюли ми каза. Той знаеше всичко, което става в хотела.

Ерлендур си припомни как си бе взел от шведската маса парче телешки език и как главният сервитьор го беше видял и смъмрил. Спомни си строгия му глас.

— Кога ти го каза?

— Ами горе-долу преди два месеца.

— И какво? Притеснен ли беше? Мислеше ли да каже на някого? Защо го е казал на теб? Аз си мислех, че ти изобщо не го познаваш.

— Изобщо не го познавах. — Осп замлъкна. — В кухнята все ме подкачаха — продължи тя след малко, — говореха мръсотии. „Как си там долу?“ и тем подобни. Всички простотии, които такива идиоти могат да измислят. Гюли ги чу и поговори с мен. Каза ми да не се притеснявам. Каза още, че те всички били крадци и той можел да ги издаде, ако поискал.

— Заплаши ли, че ще ги издаде?

— Не заплаши никого — отвърна Осп. — Каза го ей тъй, колкото да ме успокои.

— Какво крадат те? — попита Ерлендур. — Той даде ли някакъв пример?

— Каза, че управителят на хотела знаел, но не правел нищо по въпроса. Че самият той крадял. Купувал контрабандни стоки за баровете. Гюли и това ми каза. Главният сервитьор е в комбина с него.

— Гвюдлойгур ли ти го каза?

— И след това си прибират разликата.

— Защо не ми разказа тези неща, когато говорихме първия път?

— Има ли някакво значение?

— Може да се окаже, че има.

Осп повдигна рамене.

— Не знаех, пък и не бях съвсем на себе си, след като го намерих. Гвюдлойгур. С презерватива. И с пробожданията от нож.

— Видя ли някакви пари край него?

— Пари ли?