Гласът

— Взеха ли ти проба от слюнката?

— Кой ти каза това?

— Защо не даде да ти вземат проба?

— Взеха ми накрая. Ти си пълен идиот. Да вземаш проби от всички, които работят в хотела! За какво? Да ни правиш на глупаци! А сега идваш и ме наричаш крадец. Никога не съм взимал нещо повече от някоя зелка от тази кухня. Никога! Кой ти е наговорил всичко това?

— Ако Дядо Коледа е знаел нещо лошо за теб, ако е знаел, че си крадец, може да те е изнудвал да правиш разни неща за него. Като напр…

— Затваряй си устата! — изрева главният готвач. — Онзи сводник ли беше? Той ли те е излъгал?

Ерлендур си помисли, че готвачът ще му скочи отгоре. Беше се приближил толкова плътно до него, че лицата им почти се докосваха. Коминообразната му шапка са наклони напред.

— Скапаният сводник ли беше? — изсъска готвачът.

— Кой е сводникът?

— Управителят на хотела, тая скапана лоена топка — каза готвачът през стиснатите си зъби.

Мобилният телефон на Ерлендур започна да звъни в джоба му. Двамата с готвача се гледаха в очите и никой не искаше да отстъпи. Накрая Ерлендур извади телефона, а готвачът направи крачка назад, изпълнен с ярост.

Обаждаше се началникът на Техническия отдел.

— Открихме нещо в слюнката по презерватива — каза той, след като се представи.

— Да — отвърна Ерлендур. — Открихте ли на кого е?

— Не, това няма да стане скоро — допълни началникът. — Обаче направихме по-обстойна проверка на състава й и открихме следи от тютюн.

— Тютюн? Имаш предвид тютюн за пушене ли?

— Ами по-скоро нещо като дъвка — чу се гласът в телефона.

— Дъвка ли? Не разбирам.

— Химичният състав. Това някога се продаваше по магазинчетата за цигари, но не съм сигурен, че и сега се намира. Може би по лавките, нямам представа дали е разрешено да се продава вече. Трябва да проверим. Слага се направо зад устната или в тънка торбичка, трябва да си чувал за това.

Готвачът ритна вратичката на един шкаф и поток от псувни изригна от устата му.

— Говориш ми за тютюн за дъвчене — каза Ерлендур. — Има остатъци от тютюн за дъвчене в пробата от презерватива ли?

— Точно така — отвърна началникът.

— Какво означава това?

— Ами този, който е бил с Дядо Коледа, е използвал тютюн за дъвчене.

— И какво печелим от тази информация?

— Засега нищо. Помислих си просто, че ще искаш да го знаеш. Има и друго. Ти пита за кортизола в слюнката.

— Да.

— Не отчетохме големи количества, всъщност си беше съвсем в нормалните граници.

— Това какво ни казва? Всичко си е било напълно спокойно и нормално ли?

— Ако се открие голямо количество кортизол, това означава, че кръвното налягане се е повишило вследствие на някакво напрежение или емоционален стрес. Този, който е бил с портиера, е бил напълно спокоен през цялото време. Никакво напрежение. Никакви емоции. Смятал е, че не е имало от какво да се бои.

— Докато нещо не се е случило — каза Ерлендур.

— Да — повтори началникът. — Докато нещо не се е случило.

Пожелаха си довиждане и Ерлендур сложи телефона си обратно в джоба. Главният готвач стоеше и го гледаше втренчено.

— Знаеш ли някой в хотела да дъвче тютюн? — попита Ерлендур.

— Майната ти! — изрева готвачът.

Ерлендур въздъхна тежко и захлупи лице в дланите си. Разтърка уморено очи и внезапно в спомена му изплуваха почернелите от тютюн зъби на Хенри Уапшот.

20

На рецепцията Ерлендур попита за управителя на хотела, но му казаха, че бил отскочил до някъде. Главният готвач отказа да даде обяснение за определението „сводник“, с което го нарече. Ерлендур не беше срещал скоро толкова избухлив човек и си даде сметка, че в яростта си готвачът бе изтървал нещо, което иначе нямаше намерение да казва. Но не успя да изкопчи нищо повече от него, поне засега, пък и в кухнята той си беше на свой терен. За да изравни малко позициите и главно за да го разсърди още повече, Ерлендур обмисли варианта да прати четирима униформени полицаи в хотела, които да откарат главния готвач с полицейска кола в управлението на Квервисгата.

Известно време си поигра с тази идея, но реши за момента да отложи изпълнението й.

Вместо това се качи в стаята на Хенри Уапшот. Счупи поставения от полицията печат на вратата. Експертите бяха внимавали да не разместват нищо. Ерлендур дълго стоя на едно място, като се оглеждаше и търсеше нещо подобно на опаковка от тютюн за дъвчене.

Стаята беше за двама, с две легла, и двете неоправени. Изглеждаше като че ли Уапшот беше спал и в двете или бе имал гост за през нощта. На масата имаше грамофон, свързан с усилвател и две малки тонколони, на другата масичка стояха четиринайсетинчов телевизор, видеоплейър и две касети. Ерлендур пъхна едната в апарата и включи телевизора. Щом филмът тръгна, Ерлендур го изключи — Осп беше права за порното.

Полицаят отвори чекмеджетата на нощните шкафчета, претърси пътната чанта на Уапшот, провери в гардероба и в банята с тоалетната, но никъде не откри тютюн за дъвчене. Погледна и в кошчето за боклук, то беше празно.

— Елинборг беше права — каза Сигурдур Оли, който внезапно се появи в стаята.

Ерлендур се обърна.

— За какво говориш?

— Британците най-накрая изпратиха сведения за него — отвърна Сигурдур Оли и се огледа.