Гласът

— Търся тютюн за дъвчене — осведоми го Ерлендур. — Открили са нещо подобно върху презерватива.

— Мисля, че знам защо той не искаше да се свърже с посолството си или с адвокат, надявал се е да му се размине — продължи Сигурдур Оли и започна да докладва информацията, която полицията в Англия бе изпратила за колекционера на грамофонни плочи.

Хенри Уапшот, неженен, няма деца, роден малко преди Втората световна война, през 1938 г., в Лондон. Семейството му по бащина линия имало няколко скъпи недвижими имота в близост до центъра на столицата. Някои били разрушени по време на войната, впоследствие били построени наново като луксозни жилищни и офисни сгради, които осигурили значително състояние на семейството. Уапшот нямал нужда да работи за прехраната си. Бил единствено дете, посещавал най-добрите училища във Великобритания, Итън и Оксфорд, но не се дипломирал. Когато баща му починал, Хенри поел управлението на семейния бизнес. За разлика от своя родител, той показал малък интерес към работата с недвижими имоти и скоро започнал да се появява само на най-неотложните срещи, докато и това не престанал да прави, прехвърляйки напълно управлението в ръцете на изпълнителния си директор.

Живеел в дома на родителите си и съседите му го смятали за странен самотник, учтив, но немногословен и дръпнат. Единственият му интерес бил колекционирането на грамофонни плочи, с които пълнел къщата. Купувал плочите по специализираните пазари или от разпродажби на наследствено имущество. Пътувал много поради колекционерската си страст и се говорело, че притежава една от най-големите частни колекции от грамофонни плочи в Англия.

Два пъти нарушавал закона и се числял към групата на сексуалните престъпници, към които британската полиция проявявала особено внимание. Първия път бил обвинен и осъден на затвор за изнасилване на дванайсетгодишно момче. Момчето живеело в съседство на Уапшот и двамата се запознали покрай взаимния си интерес към събиране на грамофонни плочи. Инцидентът станал в къщата на родителите на Уапшот и когато майка му научила за деянието на сина си, получила удар. Случаят се раздухал в английската преса, особено в жълтите вестници, където Уапшот, роден иначе във висшето общество, бил описан като някакво диво и свирепо животно. По време на разследването излязло наяве, че Уапшот плащал значителни суми на момчета и млади мъже за различни сексуални услуги.

Когато излязъл от затвора, майка му била вече починала. Той продал къщата на родителите си и се преместил в друг квартал. Няколко години по-късно влязъл отново в новините, когато две момчета в юношеска възраст съобщили, че Хенри Уапшот им предложил да се съблекат в дома му срещу заплащане. Отново бил обвинен в изнасилване. Хенри Уапшот се намирал в Баден-Баден, Германия, когато обвинението било повдигнато, и бил арестуван в Бренърс Хотел & Спа.

Не успели да докажат второто изнасилване и Уапшот се преместил в Тайланд, където запазил своето британско гражданство. Колекцията си от грамофонни плочи държал в Англия, където от време на време се връщал по причини, свързани с колекционерството. В тези случаи използвал майчиното си име, Уапшот, иначе по баща било Уилсон. Не се бил сблъсквал със закона след изселването си от Великобритания, а за пребиваването му в Тайланд не се знаело нищо.

— Разбираемо е защо е искал да не се разчува за престоя му — каза Ерлендур, след като Сигурдур Оли приключи с доклада.

— Изглежда, че е перверзник от най-лошия сорт — рече Сигурдур Оли. — Можеш да си представиш защо е избрал Тайланд.

— Значи, нямат нищо за него понастоящем? — попита Ерлендур. — Британската полиция?

— Не, доволни са, че са се отървали от него — отвърна Сигурдур Оли. — Излиза, че Елинборг беше в крайна сметка права.

— За какво, ще ми припомниш ли?

— Че интересът на Хенри към Гвюдлойгур, тоест към момчето хорист Гвюдлойгур, а не към Дядо Коледа, е бил сексуален. Тя ни нарече монаси, задето сме нямали нейната сила на въображението.

— Излиза, че Хенри е бил с него в стаичката долу и го е убил? Момчето хорист, което е обожавал?

— Не мога да го разбера това — каза Сигурдур Оли. — Не разбирам хора, които правят подобни неща, знам само, че те са най-големите извратеняци, които можеш да си представиш.

— Не му личеше, поне не на пръв поглед — отвърна Ерлендур и сръбна глътка зелен шартрьоз.

— Никога не им личи на тия проклети перверзници — допълни Сигурдур Оли.

Бяха се върнали на приземния етаж и седяха в малкия бар, който се намираше там. Пред бюфета имаше тълпа. Чуждестранните гости бяха весели и шумни. Очевидно бе, че са доволни от видяното и преживяното, бузите им се бяха зачервили, повечето носеха своите исландски вълнени пуловери.

— Успя ли да откриеш някаква банкова сметка на името на Гвюдлойгур? — попита Ерлендур. Запали си цигара и се огледа. Забеляза, че е единственият, който пуши на бара.

— В момента проверявам — отговори Сигурдур Оли и отпи малко бира.