Гласът

Елинборг се появи на вратата и Сигурдур Оли й махна с ръка. Тя кимна и си запробива път към бара. Поръча си голяма бира и седна при тях. Сигурдур Оли я осведоми накратко за информацията, дадена от британската полиция за Хенри. Тя не се стърпя и се усмихна.

— Мамка му, знаех си го! — реагира тя.

— Какво?

— Че интересът му към момчето хорист е бил сексуален. Вероятно и интересът му към Гвюдлойгур също.

— Да не искаш да кажеш, че той и Гвюдлойгур са се забавлявали двамцата там долу? — попита Сигурдур Оли.

— Може би Гвюдлойгур е бил принуден да участва в това — каза Ерлендур. — Някой е имал нож.

— Мислиш ли, че трябва да прекараме Коледата по този начин, като обсъждаме всичко това? — изстена Елинборг.

— Не ти отваря апетита — отвърна Ерлендур и довърши чашата си шартрьоз.

Искаше му се да си вземе втора. Погледна часовника. Ако беше в офиса си, вече щеше да е престанал да работи. Суматохата на бара беше понамаляла и той махна с ръка към келнера.

— Значи, са били най-малко двама души при него в стаичката. Не можеш да заплашваш никого, ако си коленичил.

Сигурдур Оли погледна към Елинборг и си помисли, че май беше прекалил.

— Става все по-добре — каза Елинборг.

— Разваля вкуса на коледните кексчета — добави Ерлендур.

— Окей, но защо да намушква Гвюдлойгур? — попита Сигурдур Оли. — Че и не един път, а многократно. Сякаш напълно е изгубил контрол. Ако Хенри го е нападнал, то би трябвало нещо да се е случило или да е било казано, нещо, което е вбесило английския извратеняк.

Ерлендур все пак реши да си поръча още едно. Другите двама отказаха и едновременно погледнаха часовниците си, Коледа настъпваше с все по-голяма скорост.

— Мисля, че е бил с жена в стаята си — каза Сигурдур Оли.

— Измериха нивото на кортизол в слюнката по презерватива — рече Ерлендур. — Напълно в нормални граници. Тази, която е била с Гвюдлойгур, може да си е била тръгнала, когато са го убили.

— Изглежда ми малко вероятно — отвърна Елинборг, — ако съдим по това как го намерихме.

— Който и да е бил с него, не го е принуждавал да прави каквото и да било — каза Ерлендур. — Мисля, че с това сме съвсем наясно. Ниското ниво на кортизол показва, че не е бил под стрес, нито в състояние на силна възбуда.

— Тогава е курва — подхвана Сигурдур Оли, — която просто си е вършела работата.

— Не можем ли да приказваме за нещо по-приятно? — умолително попита Елинборг.

— Може да се окаже, че в хотела се краде и че Дядо Коледа е знаел за това — допълни Ерлендур.

— За което да е бил убит ли? — попита Сигурдур Оли.

— Не знам. Освен това може да излезе, че под покровителството на управителя в хотела се върти някаква не много голяма проституция. Не съм съвсем сигурен за това, но са все неща, които трябва да проверим.

— Гвюдлойгур свързан ли е с тази работа? — попита Елинборг.

— Ако вземем предвид в какво положение го намерихме, не можем да го изключим — отвърна Сигурдур Оли.

— Какво става с твоя човек? — обърна се Ерлендур към Елинборг.

— Дори не се изпоти в Окръжния съд — отвърна Елинборг и отпи от бирата си.

— Момчето все още не е свидетелствало срещу баща си, нали? — намеси се Сигурдур Оли, който също беше запознат със случая.

— Мълчи като гроб горкото момче — каза Елинборг. — А мръсникът продължава да държи на своето. Отказва да признае, че е нанесъл побой на детето. Освен това има и добър адвокат.

— Ще си върне ли попечителството над детето?

— Напълно е възможно.

— А момчето? — попита Ерлендур. — То иска ли да се върне при него?

— Това е най-чудното в цялата работа — отвърна Елинборг. — Детето е все още много привързано към баща си. Сякаш мисли, че си заслужава всичко, което му се е случило.

Помълчаха.

— В хотела ли ще стоиш на Коледа, Ерлендур? — попита накрая Елинборг. В гласа й се долавяха обвинителни нотки.

— Не, май ще се прибера вкъщи — отбеляза Ерлендур. — Може да поканя Ева, да сваря пушен агнешки бут.

— Тя как е? — попита Елинборг.

— Ами горе-долу — каза той. — Добре, надявам се.

Личеше му, че лъже, и знаеше, че са разбрали. Колегите му бяха запознати с бедите, сполетели дъщеря му, но рядко говореха за това. Знаеха и че Ерлендур желае да разговаря на тази тема колкото се може по-малко и никога не разпитваха за подробности.

— Утре е Торлауксмеса33 — намеси се Сигурдур Оли. — Елинборг, ти готова ли си с всичко за празника?

— С нищо не съм готова — изпъшка тя.

— Мисля си за това събиране на плочи — продължи Ерлендур.

— И какво за него? — попита Елинборг.

— Това не е ли нещо, което започва в детството? — каза Ерлендур. — Не че знам каквото и да било, аз лично никога нищо не съм колекционирал. Но това не е ли интерес, който се ражда, когато човек е дете, когато започва да събира картички с артисти, самолетчета и, естествено, пощенски марки, кинопрограми или грамофонни плочи? При повечето хора желанието да събират нещо отминава с възрастта, но някои продължават да колекционират книги или плочи, докато хвърлят топа.

— Какво се опитваш да кажеш?