Гласът

Тя престана да търка огледалото. Бавно отпусна ръце надолу и се втренчи в отражението си.

— Опитах се да ги откажа.

— Да се откажеш от наркотиците ли?

— Но нямаше смисъл. Те са безмилостни, ако човек им е длъжник.

— Ще ми кажеш ли кои са?

— Не исках да го убивам. Той винаги е бил добър с мен. И тогава…

— Видя ли парите?

— Парите ми трябваха.

— Заради парите ли беше? Заради тях ли го намушка?

Тя не отговори.

— Не знаеше ли за връзката на Гвюдлойгур и брат ти?

Осп мълчеше.

— Заради парите ли беше? Или заради брат ти?

— Може би и заради двете — тихо каза Осп.

— Искала си парите.

— Да.

— А той е използвал брат ти.

— Да.

Видя брат си да стои на колене, парите бяха на купчина върху леглото, ножът лежеше отстрани. Без да се замисли и за миг, тя грабна ножа и започна да го мушка. Той вдигна ръце да се защити, но тя продължи да го ръга отново и отново, докато той не престана да се съпротивлява и се отпусна, облегнат на стената. Кръв се стичаше от раната в гърдите, от сърцето.

Ножът беше окървавен, тя беше цялата покрита с кръв — по ръцете, по халата й. Брат й се бе изправил и бе хукнал навън в коридора в посока към стълбището.

Гвюдлойгур простена тежко.

Мъртвешка тишина се възцари в килерчето. Тя се втренчи в Гвюдлойгур и ножа в ръцете си. Внезапно Рейнир се появи отново.

— Някой идва по стълбите — прошепна той.

Взе парите, сграбчи сестра си, която стоеше като вдървена на мястото си, и я повлече навън в коридора, а оттам — в нишата в ъгъла. Появи се някаква жена. Двамата не смееха дъх да си поемат. Жената погледна към тях в мрака, но не ги забеляза.

Когато стигна до вратата на стаичката, нададе сподавен вик. Чуха Гвюдлойгур да простенва.

— Стефи — каза той.

Повече нищо не чуха.

Жената влезе в стаичката. Братът и сестрата я видяха веднага да излиза. Вървеше заднешком, докато се опря в стената на коридора, след което рязко се извърна и без да се оглежда, закрачи бързо в посока навън от мазето.

— Изхвърлих халата и си намерих друг. Рейнир изчезна някъде. Не можех да направя друго, освен да продължа да работя. В противен случай вие щяхте веднага да разберете всичко, или поне така си мислех. После ми казаха да го повикам за коледното празненство. Не можех да откажа. Не трябваше да правя каквото и да било, което да привлече вниманието към мен. Слязох долу и почаках в коридора. Вратата на стаята му стоеше все още отворена, но аз не влязох вътре. Върнах се обратно горе и казах, че съм го намерила в стаичката и че май е мъртъв.

Осп заби поглед в земята.

— Най-лошото е, че той винаги е бил добър с мен. Може би точно заради това се ядосах толкова много. Защото той беше един от малцината, които се държаха човешки с мен на това място, а използваше брат ми за курва. Побеснях. След всичко, което…

— След всичко, което са ти сторили ли? — попита Ерлендур.

— Няма смисъл да повдигаш обвинения срещу тези свини. Тия, които извършват най-ужасните и кървави изнасилвания, лежат година, може би година и половина. И отново излизат на свобода. Вие нищо не можете да направите. Няма смисъл да търсиш помощ. Човек трябва да си плати, независимо по какъв начин. Взех парите и платих. Може би го убих заради парите. Може би заради Рейнир. Не знам. Не знам…

Тя млъкна.

— Полудях — подзе тя. — Никога не съм изпадала в такова състояние преди. Никога не съм побеснявала така. Видях отново всичко, което се случи в гаража на хижата. Видях тях. Видях всичко да се случва отново. Взех ножа и се опитвах да го намушкам навсякъде, където беше възможно. Опитах се да го нарежа. Той се мъчеше да се защити, но аз го мушках и мушках, докато престана да се движи.

Тя погледна Ерлендур.

— Не предполагах, че е толкова трудно. Че е толкова трудно да убиеш човек.

Елинборг се появи на вратата на стаята и с жест даде да се разбере, че не й е ясно какво става, и защо просто не арестуват момичето.

— Къде е ножът? — попита Ерлендур.

— Ножът ли? — повтори Осп и тръгна към него.

— Ножът, с който си го убила.

Тя се поколеба за момент.

— Оставих го на мястото му — каза след малко. — Почистих го колкото можех и го върнах, преди вие да дойдете.

— И къде е той?

— Където му е мястото.

— В кухнята ли?

— Да.

— В хотела има поне петстотин подобни ножа — възкликна отчаяно Ерлендур. — Как да го открием?

— Можете да започнете с шведската маса — рече тя.

— Шведската маса ли?

— Със сигурност някой го използва сега.

34

Ерлендур предаде Осп на Елинборг и четиримата полицаи и побърза да се върне в стаята, където го чакаше Ева Линд. Постави пластинката с магнитната лента в ключалката и отвори вратата. Видя, че Ева Линд е разтворила широко прозореца, седи на перваза и гледа как снегът пада към земята.

— Ева — каза Ерлендур спокойно.

Ева отвърна нещо, което той не чу.

— Ела, мила! — рече той, като се приближи внимателно към нея.

— Изглежда толкова лесно! — прошепна Ева Линд.

— Ева, ела! — промълви Ерлендур. — Хайде да се прибираме у дома.

Тя се обърна към него. Гледа го известно време и накрая кимна с глава.

— Да си тръгваме! — каза спокойно, стъпи с крака на пода и затвори прозореца.

Ерлендур се приближи до нея и я целуна по челото.