Гласът

Седяха дълго време в това положение. Ерлендур прошепна в ухото й да го изчака в стаята. Искаше да се прибере заедно с нея вкъщи и да отпразнуват Коледата. Погледнаха се в очите, тя се беше успокоила и кимна с глава утвърдително.

Сега стоеше при вратата на една от стаите на долния етаж и наблюдаваше работата на Осп, но не можеше да престане да мисли за Ева. Знаеше, че трябва да се върне бързо при нея, да я заведе у дома и да бъде с нея; да изкарат една хубава Коледа заедно.

— Говорихме със Стефи — каза той в посока към стаята. — Тя се казва Стефания и е сестра на Гвюдлойгур.

Осп излезе от банята.

— И какво, призна или отрече всичко?

— Не, тя нищо не отрече — поясни Ерлендур. — Тя знае вината си, ясно й е какво е тръгнало накриво, кога се е случило и защо. Не се чувства добре, но е започнала да изяснява нещата за себе си. Трудно й е, защото вече е твърде късно да поправи онова, което е излязло извън релси.

— Призна ли си?

— Да — кимна Ерлендур. — Повечето неща фактически. Не го потвърди изрично, но осъзнава своето участие в случая.

— Повечето неща? Какво означава това?

Осп мина покрай него при вратата, взе препарат за почистване, няколко кърпи и отново влезе в банята. Ерлендур пристъпи напред и започна да гледа как момичето чисти, досущ както и преди, когато случаят все още бе твърде неясен, а Осп беше му станала нещо като приятелка.

— Всъщност всичко — каза той. — С изключение на убийството. Това е единственото, което тя няма намерение да поеме върху себе си.

Осп пръсна малко почистващ препарат върху огледалото, като по никакъв начин не реагира на думите на полицая.

— Но брат ми я е видял — настоя тя. — Видял я е, когато е намушкала собствения си брат. Тя не може да отрече това. Не може да отрече това, че е била там.

— Не — отвърна Ерлендур. — Тя е била долу в мазето, когато Гвюдлойгур е умрял. Само че не го е намушкала тя.

— Напротив, Рейнир я е видял — рече момичето. — Тя не може да го отрече.

— Колко им дължиш?

— Дължа?

— Колко?

— Дължа кому? Какви ги говориш?

Осп търкаше огледалото така енергично, сякаш беше въпрос на живот и смърт, сякаш, ако престанеше, всичко щеше да се свърши — маската щеше да падне и тя трябваше да се предаде. Продължи да пръска и търка огледалото, като избягваше да поглежда отражението на собствените си очи.

Ерлендур я гледаше и в ума му изплува едно изречение, което беше прочел в книга, разказваща за нещастните бедняци от миналото — тя беше незаконно роденото дете на света.

— Елинборг се казва жената, която работи с мен. Тя провери преди малко регистъра на Спешната помощ — каза Ерлендур. — Спешната помощ за жертвите на изнасилвания. Било е горе-долу преди половин година. Били са трима. Случило се е в някаква хижа край езерото Ройдарватн. Повече не си казала нищо. Твърдяла си, че не знаеш кои са били. Отвлекли са те една петъчна вечер, докато си отивала в центъра на града, откарали са те в тази хижа и са те изнасилили един след друг.

Осп продължи да търка огледалото. Ерлендур не можа да види дали казаното от него има някакъв ефект у нея.

— Накрая си отказала да кажеш кои са били похитителите ти и не си искала да предявяваш обвинения.

Осп не каза и дума.

— Работиш тук в хотела, но това не стига за дълговете ти. Не ти стига и за дрогата. Успявала си да ги държиш настрана от теб с някакви малки плащания и те продължават да те снабдяват, но са те заплашили, а ти знаеш, че тия хора изпълняват заплахите си.

Осп избягваше да го погледне.

— Никой не краде в хотела, нали? — продължи Ерлендур. — Каза това, за да ни заблудиш, за да ни поведеш в друга посока.

Ерлендур чу някой да ходи в коридора и видя Елинборг, придружена от четирима полицаи, да се появява на вратата. Даде им знак да почакат.

— Брат ти е в същото положение като теб. Може би имате обща сметка при тях, не знам. Него са го хващали и са го били жестоко. Заплашвали са го. Заплашвали са родителите ви. Вие не смеете да кажете кои са тези хора. Полицията не може да направи нищо, защото това са само заплахи, а когато те преминат към действие, когато те нападнат в центъра на града и те изнасилят в някакво бунгало край Ройдарватн, ти не ги издаваш. Както и брат ти.

Ерлендур млъкна, като продължи да я наблюдава.

— Одеве ми телефонира един човек. Работи в полицията, в отдела за наркотици. От време на време получава обаждания от разни клюкари, хора, дето разказват за чутото на улицата от света на наркоманите. Вчера вечерта му позвънили, всъщност през нощта, казали му, че се носела мълва за някакво младо момиче, изнасилено преди половин година, защото му било трудно да плаща на дилърите си, и изведнъж преди два-три дена изплатило всичките си дългове. Своите и тези на брат си. Нещо да ти звучи познато?

Осп поклати глава.

— Не ти звучи? — попита отново Ерлендур. — Този, който се обадил в наркополицията, знаел името на момичето, както и че то работело в хотела, където е бил убит Дядо Коледа.

Осп поклати още веднъж глава.

— Знаем, че в стаята на Гвюдлойгур е имало половин милион — добави Ерлендур.