Гласът

— Някога опитвал ли се е брат ти да обсъди хомосексуалните си наклонности с баща си или с теб? — попита Ерлендур.

— Не, но вероятно можехме да видим накъде вървят нещата. Не знам също дали той самият си е давал ясна сметка какво се е случвало с него. Нищо не знам за това. Мисля, че той е нямал представа защо се облича в роклите на мама. Нямам идея кога такива хора разбират, че са различни.

— По някакъв странен начин той е харесвал прякора си — каза Ерлендур. — Имал е този плакат и знаем, че…

Полицаят замълча. Не беше сигурен дали трябва да разкаже за любовника на Гвюдлойгур, от когото той е искал да го нарича „Малка принцеса“.

— Нищо не знам за това — продължи Стефания, — освен, естествено, че този плакат стои на стената му. Може да се е самоизмъчвал със спомените за това, което се случи. Може пък да е нещо у тия хора, което ние никога няма да разберем.

— Как се запозна с Хенри Уапшот?

— Един ден дойде у нас и искаше да говори с мен и баща ми за плочите на Гвюдлойгур. Искаше да знае дали имаме екземпляри от тях. Това се случи по Коледа миналата година. Беше получил информация за Гвюдлойгур и семейството му от някакви колекционери. Каза ни, че плочите му са изключително ценни. Разговарял с брат ми, но той му казал, че не желае да продава. После брат ми променил решението си и бил готов да даде на британеца каквото искал.

— И вие сте поискали част от парите… или какво?

— Това ни се стори съвсем естествено. Плочите не му принадлежаха повече, отколкото на баща ми, поне така гледахме на нещата. Баща ми плати за издаването им със собствените си пари.

— За голяма сума ли ставаше въпрос? Която Уапшот е предложил за плочите?

Стефания кимна разсеяно с глава.

— За милиони.

— Това съвпада с нашата информация.

— Той има достатъчно пари, този Уапшот. Мисля, че искаше да попречи плочите да се появят на колекционерския пазар. Ако съм го разбрала правилно, той искаше да придобие всички съществуващи плочи, за да не излязат на пазара. Беше много откровен и бе готов да плати огромна сума. Мисля, че малко преди Коледа е успял да придума брат ми. Вероятно нещо се е променило, след като се е нахвърлил така върху него.

— Нахвърлил се е върху брат ти ли? Какво искаш да кажеш?

— Е, не го ли държите в ареста?

— Да — кимна Ерлендур, — но нямаме нищо, което да доказва, че той е нападнал брат ти. Какво искаш да кажеш с това, че нещо се е променило?

— Уапшот дойде при нас в Хапнарфьордур и съобщи, че се бил споразумял с Гвюдлойгур да купи целия тираж. Предполагам, искал е да се увери, че няма други екземпляри при нас. Казахме му, че няма, Гвюдлойгур беше взел всичко, когато се изнесе от къщи.

— Затова си дошла в хотела — каза Ерлендур. — За да получиш вашата част от продажбата.

— Беше в униформата на портиер — продължи Стефания. — Стоеше отпред във фоайето, изнасяше куфарите на някакви чужденци навън към колата. Следях го доста време и накрая той ме видя. Казах му, че трябва да говорим за плочите. Той попита за татко…

— Баща ти ли те изпрати при Гвюдлойгур?

— Не, той никога не би направил това. Той не иска дори името му да чуе от инцидента насам.

— Но Гвюдлойгур е попитал най-напред за него, като те е видял в хотела.

— Да. Слязохме долу в стаичката му и аз попитах къде са плочите му.

— Те са на добро място — отвърна Гвюдлойгур и се усмихна на сестра си. — Хенри ми каза, че е разговарял с теб.

— А на нас каза, че си имал намерение да му продадеш плочите. Татко твърди, че половината са негови, и ние искаме да получим половината от сумата, която ще вземеш за тях.

— Промених си намеренията — отвърна Гвюдлойгур. — Няма да продавам никому нищо.

— Какво отговори Уапшот на това?

— Не беше никак доволен.

— Той предлага много добри пари за тях.

— Мога да получа повече, ако сам ги продам, една по една. Сред колекционерите има голям интерес към плочите. Мисля, че Уапшот иска да направи същото, макар да разправя, че иска да ги купи, за да си ги има. Предполагам, че лъже. Иска да ги продаде и да направи печалба на мой гръб. Всички искаха да печелят на мой гръб в старите времена, също и татко, и това не се е променило. Нищичко не се е променило.

Двамата дълго време се гледаха в очите.

— Ела у дома и говори с татко. Не му остава още много.

— Уапшот говори ли с него?

— Не, не си беше вкъщи, когато Уапшот дойде. После му казах.

— А той какво отвърна?

— Нищо. Само, че си иска своята част.

— А ти?

— Какво аз?

— Защо никога не си тръгна? Защо не се омъжи и не създаде свое семейство? Това, което живееш, не е твоят живот. Това е неговият живот. Къде е твоят?

— Като че ли е в инвалидната количка, която ти сложи под него — просъска Стефания. — И не се осмелявай да ми говориш за моя живот!

— Той има същата власт над теб, каквато имаше над мен в миналото.

Злобата изригна от Стефания.