Гонитбата на Шута

— Майката, която едва помниш.

— Помня я достатъчно, за да твърдя, че детето прилича на нея. И помня Моли достатъчно добре, за да знам, че Пчеличка е моя дъщеря. Без никакво съмнение. Шуте, това е недостойно за теб.

Той наведе очи и клюмна.

— Толкова много неща не са вече. — Изправи се със залитане, което разклати масата. — Връщам се в леглото. Не се чувствам добре. — Затътри се от мен, едната му ръка опипваше въздуха пред него, другата беше присвил до брадичката си.

— Знам, че не си добре — отвърнах, изведнъж съжалил колко сурово го бях упрекнал. — Но ще се оправиш. Да, ще се оправиш.

— Мислиш ли? — Не се обърна към мен, а заговори на празния въздух пред себе си. — Аз самият не съм сигурен. Прекарах десет години с хора, които настояваха, че изобщо не съм това, което мисля, че съм. Че никога не съм бил Белия прорицател, Белия ясновидец, а само едно момче с ярки сънища. А това, което ми каза току-що, ме кара да се чудя дали не са били прави.

Ужасно беше да го гледам толкова съкрушен.

— Шуте. Помня какво ми каза толкова отдавна. Сега се движим във време, което никога не си предвидил. Време, в което и двамата сме живи.

Не отвърна на думите ми. Стигна до леглото, опипа ръба, след това се обърна и седна. По-скоро рухна, отколкото легна, придърпа завивките над главата си и остана съвсем неподвижен.

— Казвам ти истината, стари приятелю. Имам дъщеря, малко момиче, което разчита на мен. И не мога да я оставя. Аз съм този, който трябва да я отгледа, да я научи и да я защитава. Това е дълг, който не мога да изоставя. И дълг, който не искам да изоставя. — Разтребих, докато говорех, избърсах храната, която беше разсипал, запуших останалото от виното. Зачаках и сърцето ми се свиваше, след като той не отговори. Накрая казах: — Онова, което ме помоли да направя снощи. Бих го направил за теб. Знаеш го. Ако можех. Но сега те моля, както ти ме помоли снощи: Заради мен, разбери, че трябва да ти откажа. Засега.

Тишината се разсука като изтървано кълбо прежда. Казал бях думите, които трябваше, и смисълът им щеше да попие в него. Не беше егоист, нито беше жесток. Щеше да разбере истината в това, което му казвах. Никъде не можех да отида с него, колкото и ужасно да се налагаше някой да бъде убит. Имах дете, което трябваше да отгледам и опазя. Пчеличка трябваше да е преди всичко. Пригладих завивките на моята страна на леглото. Може би беше заспал. Заговорих тихо.

— Не мога да бъда тук тази вечер — казах му. — Сенч има задача за мен. Може би ще се върна много късно. Добре ли ще си сам?

Пак никакъв отговор. Зачудих се дали наистина е заспал толкова бързо, или ми се сърди. Реших да не го тормозя повече. Беше болен. Отдихът щеше да му помогне повече от всичко друго.

2. Лорд Фелдшпат

Какво е една тайна? Много повече от знание, споделено само с малцина или може би само един с друг. Тя е сила. Тя е обвързване. Би могла да е знак за дълбоко доверие или най-мрачната възможна заплаха.

Власт има в пазенето на една тайна и власт — в разкриването на една тайна. Понякога е нужно човек да е много мъдър, за да прецени кой е пътят към по-голямата власт.

Всички, които жадуват за власт, би трябвало да станат събирачи на тайни. Няма тайна, която да е твърде малка. Всички хора ценят собствените си тайни много над тези на другите. Едно кухненско слугинче може да пожелае да предаде принц, но да не позволи да се каже името на любовника ѝ.

Бъдете предпазливи с разкриването на тайните, които пазите. Мнозина губят цялата си власт, след като ги издадат. Още по-внимателни бъдете с разкриването на собствените ви тайни, за да не се окажете кукла, танцуваща на конците на някой друг.

Другият инструмент на убиеца,

Конфидънс Мейхен