Гонитбата на Шута

Засякох онези, които Сенч ми бе наредил да намеря, и се вместих в разговорите. Привидно пиех много повече, отколкото всъщност, и много се забавлявах с ролята на умерено подпийнал дребен лорд, който бърбори недискретно за новооткритото богатство във владенията си. Движех се по-скоро между едри и дребни търговци, отколкото близо до подиума, където благородниците се събираха, за да се опознаят с търговските делегати от Бинград, Джамайлия и Келсингра. Съвсем мимоходом зърнах лейди Кетрикен, облечена в скромна рокля в светложълто, с обшивка в синьото на Бъкип.

Крал Предан и кралица Елиания минаха през залата със спокойна крачка, като приемаха почитанията на по-низшите благородници и търговци с добро обществено положение. Предан беше подобаващо тържествен и царствен. Беше започнал отскоро да отглежда добре поддържана брада, която го правеше още по-величествен. Кралицата се усмихваше, дланта ѝ бе кацнала на ръката на Предан. Короната ѝ лежеше върху късо подстригани черни къдрици, не много по-дълги от моите; чул бях, че не оставяла косата си да расте дълга, откакто бе загубила бебе момиче. Този видим знак за продължаващия ѝ траур ме обезпокои, колкото и добре да го разбирах, но се зарадвах, че я виждам на събирането.

Дивото момиче, което някога прескачаше препятствия с понито си, вече не беше дете. Беше малка и мургава и човек би очаквал, че високата руса Кетрикен, бившата кралица на Шестте херцогства, ще господства на празненствата. Но не беше така. Двете бяха влезли в хармония още преди години и добре се уравновесяваха взаимно. Докато Кетрикен подтикваше кралството да възприема нови порядки, да търси нови търговски партньори и нови начини да се вършат нещата, Елиания беше традиционалистка. Матриархалното ѝ възпитание във Външните острови ѝ беше вдъхнало увереност в правото ѝ да управлява. Двамата ѝ синове вървяха зад нея, безукорно облечени в синьото на Бъкип, но всяко сребърно копче на дрехите им изобразяваше скачащия нарвал на майка им. Бях ги познавал като бебета и като малки момчета. Онези дни вече отдавна си бяха заминали. Сега бяха млади мъже и принц Благоденствие носеше скромната коронка на кралския претендент. Принц Благоденствие имаше чертите на майка си от Външните острови, но челото на рода на Пророците. Усмихнах се, докато кралската фамилия минаваше, и сълзи на гордост опариха очите ми. Наше дело беше това, на Шута и мое. Най-сетне мир между Шестте херцогства и Външните острови. Покашлях се престорено, за да избърша овлажнелите си очи. Извърнах се бързо настрани и си запробивах път през тълпата. Такова поведение изобщо нямаше да подхожда на лорд Фелдшпат. „Стегни се, Фиц.“

Лорд Фелдшпат, както бяхме решили със Сенч, носеше сърце на алчен търговец под благородната си титла. Изобщо нямаше да изпитва нежни чувства към владетелите си, само каменна решимост да задържи колкото може повече пари от данъците си. Играех ролята си добре. На всеки по-дребен благородник, който благоволеше да ми се представи, измърморвах печално за това колко много от данъците ми са отишли за да заплатят тези празненства и ръмжах при мисълта, че парите ми ще се използват за поддържането на стада месо за дракони. Дракони! Онези, които имаха лошата участ да живеят близо до драконовите ловни територии, трябваше да си ги изхранват. Или да се преместят. Защо аз да плащам за лошия им късмет! Включвах се в разговори близо до целите ми и се стараех оплакванията ми да се чуват добре.

Бях очаквал, че някой от благородните ни гости ще ми предложи да заобиколя събирачите на данъци на Шестте херцогства, но го направи един младеж от Фароу. Не беше лорд, нито търговец, а син на човека, който управляваше товарните баржи по реката. Усмихна се, заговори ми искрено и направи самоотвержено усилие да ме напои с по-силно питие. Не беше от обектите на Сенч, но лукавите му намеци, че можело да се направят пари от един човек, който знаел как да заобикаля данъчните агенти на речните и морски пристанища, ме накараха да мисля, че е нишка, която си струва да се проследи. Прибягнах към Умението, за да се пресегна умствено към Сенч, и усетих, че старият ми наставник използва силата на Шишко, за да му помогне да усеща напълно не само крал Предан, но и няколко от членовете на котерията. Продължих да му изпращам лично и по малко, докато привлека вниманието му към пиещия ми партньор.

Аха. Браво. Само това ми върна с Умението, но споделях чувството му на удовлетворение и знаех, че съм му подал онзи къс информация, който осмисля някаква загадка, над чието решение работи.