Гонитбата на Шута

Знаел бях, че има поне един наблюдател във Върбов лес. Не бях разбрал обаче, че му изпращат ежедневно доклад. Е, не доклад. Птица без съобщение означаваше, че всичко е наред.

— Сенч, срам ме е, че не помислих изобщо за безопасността на Шън и Фицбдителен, когато донесох Шута тук. Ти ми ги повери. Ситуацията беше ужасна и изби всички други мисли от главата ми.

Той кимаше, докато говорех, лицето му беше мрачно и безизразно. Бях го разочаровал. Покашля се и много преднамерено смени темата:

— Тъй. Мислиш ли, че ще можеш да изиграеш лорд Фелдшпат за някоя и друга вечер? За мен ще е много удобно да имам сред тълпата човек, който знае как да слуша и как да насочи разговор.

— Мисля, че все още мога да го правя. — Срамувах се, че съм го провалил, и това беше най-малкото, което можех да направя. — Какво се надяваш да откриеш?

— О, обичайното. Всичко интересно. Кой се опитва да сключи сделки встрани от Короната? Кой е предлагал подкупи, за да спечели по-добри търговски условия; кой е взимал подкупи? Какво е общото мнение за усмиряването на драконите? Разбира се, най-ценната информация, която можеш да откриеш, са всякакви дребни факти, които изобщо не очакваме.

— Имам ли изрични цели?

— Пет. Не, шест може би. — Почеса се по ухото. — Разчитам да намериш диря и да я проследиш. Ще подскажа някои неща, но си отваряй очите за всяко интересно предложение.

И през следващите няколко часа ме образова в политическите интриги, които се разиграваха в момента в Шестте херцогства. Описа ми всеки един от четиримата мъже и двете жени, които искаше да му шпионирам, чак до предпочитанията им към пиене, кои от тях пушат и двамата, за които се носеха слухове, че се срещат с любовници зад гърба на съпруга и съпругата си. Понаучи ме за добиването на мед и ме посъветва да пазя мълчание в случай, че някой ми зададе подробни въпроси за действията ми по новата рудна жила, която уж съм бил открил.

И за известно време върнах живота си отново в ръцете на стареца. Не би било честно да твърдя, че забравих скръбта си от загубата на Моли или че спрях да се тревожа за Пчеличка, или че се примирих с отпадащото здраве на Шута. Това, което направих, бе, че се отдръпнах от реалния си живот и навлязох отново в онзи, в който единственото, което трябваше да правя, бе да се подчинявам на указанията на Сенч и да му докладвам за всичко, което съм научил. Дълбока утеха имаше в това. Беше почти изцеряване да открия, че въпреки всичко, което бях преживял, въпреки всичките ми загуби и всичките ми ежедневни страхове и грижи все още съм Фиц — и че това е нещо, в което все още съм добър.

Когато приключи с подготовката ми за задачата, Сенч кимна към леглото на Шута.

— Как е той?

— Не е себе си. С болки и емоционално уязвим. Ядосах го и си легна. И веднага заспа.

— Нищо чудно. Разумно си постъпил, че си го оставил да спи. — Вдигна пратката за Пчеличка, претегли я на ръка и се усмихна снизходително. — Едва ли някое дете в замък Бъкип ще получи по-тежка торба с подаръци. Имам чудесен куриер. Ще препусне още тази вечер.

— Благодаря ти — отвърнах смирено.

Той ми махна пренебрежително и излезе, като взе пратката. Слязох по скритото стълбище до стаята, която бе моя, докато бях млад, и затворих вратата след себе си. Спрях за миг, за да се възхитя на декора. Имаше пътен сандък, с добро качество, но прашен и очукан все едно след дълъг път. Беше отворен и отчасти изпразнен, на стола небрежно бяха метнати дрехи. Някои от по-новите на вид се отличаваха с изобилие от копчета. Огледах набързо съдържанието на сандъка. Освен подбраните дрехи, които щяха да ми станат и не бяха очебийно нови, имаше всичко, което човек би взел за продължително пътуване. Всеки, който решеше да се шмугне през вратата на стаята ми и да огледа нещата ми, най-вероятно щеше да се убеди, че наистина съм лорд Фелдшпат, чак до носните кърпи с монограм.

Пъхнах една от тях в джоба си и слязох за веселбите на Зимния празник в Бъкип.

О, колко ги обожавах! Имаше музика и чудесна храна; какви ли не питиета се лееха на воля. Някои от хората се наслаждаваха на дима в малките мангали на масите им. Млади дами с най-добрите си тоалети флиртуваха скандално с млади мъже в бляскаво и непрактично облекло. Още копчета. И не бях единственият с пантофи с дебели пети и извърнати нагоре носове. Всъщност обувките ми бяха между по-скромните в това отношение. Това превръщаше оживените танци на Зимния празник в истинска надпревара по ловкост и не един младок се озоваваше на пода заради неуместно подхлъзване.

Имах само един лош момент — когато зърнах Уеб в другия край на залата. Усетих Майстора на осезанието на Бъкип по начин, който не мога да опиша. Мисля, че когато той подири към мен с Осезанието си, зачуден защо му изглеждам толкова познат, някак си долових допира на магията по мен. Обърнах му гръб и си намерих извинение да напусна за малко залата. Тази вечер не го видях повече.