Гонитбата на Шута

Още докато давах тези обещания разбрах колко са нелепи. Дръпнах отворената горница на разкъсаната ѝ дантела и снегът, полепнал по ръкавиците ми, падна върху оголената ѝ гръд. Тя изохка и стисна разкъсаните краища на тъканта. Надигна се, стегнала яката на шията си. Погледна плата в ръцете си и каза съкрушено:

— Беше от най-добро качество. Беше. — Клюмна глава и захлипа, ужасни, накъсани хлипове без сълзи.

— Все още е — успокоих я. — Все още си. — Понечих да я потупам утешително, но осъзнах, че ръкавиците ми все още са натежали от сняг. Опитах се да издърпам ръцете си от тях, но бяха стегнати за ръкавите на кожения ми халат.

Зад нас пълната жена говореше на мъжа на земята:

— Не може да я имаш. Чу думите на шайсим. Той цени живота ѝ повече от своя. Тя не трябва да пострада, за да не нарани той себе си.

Извърнах глава и ги погледнах. Пълничката жена буташе подчинените си и те бавно се отдръпваха от мъжа. Насилникът отвърна с ругатни. Не беше нужно да знам езика, за да разбера силата на гнева му. Бледите хора се смъкваха от него, падаха на гръб и залитаха през дълбокия сняг, докато той се вдигаше на крака. От носовете на двама капеше кръв. Той изплю сняг, изруга отново и се затътри в тъмното. Чух как извика сърдито на някого, чух тежкото пръхтене на уплашен кон, а след това тропота на кон, подкаран в галоп.

Бях се предала пред ръкавиците. Присвих се до Шън. Исках да ѝ заговоря, но нямах представа какво да кажа. Нямаше да лъжа отново и да я уверявам, че е в безопасност. Никой от нас не беше в безопасност. Тя се сви, придърпа колене до брадичката си и наведе глава над тях.

— Шайсим. — Пълничката жена коленичи пред мен. Нямаше да я погледна. — Шайсим — повтори тя и ме докосна. — Важна ли е за тебе тази? Виждал ли си я? Правил ли си важни неща с нея? Съществена ли е тя? — Отпусна длан на наведената глава на Шън все едно беше някакво куче, а тя се отдръпна боязливо. — Нея ли трябва да пазим до теб?

Думите потънаха в мен, както кръвта на Фицбдителен бе потънала в утъпкания сняг. Пронизаха ме. Въпросът беше важен. Трябваше да му се отговори и трябваше да му се отговори правилно. Какво искаше да ѝ кажа? Какво можех да кажа, за да я накарам да опази Шън жива?

Все пак не я погледнах.

— Шън е съществена — казах. — Тя прави важни неща. — Разперих широко ръце и извиках ядосано: — Всички те са съществени. Всички правят важни неща!

— Това е вярно. — Говореше кротко, все едно бях малко дете. Хрумна ми, че може би ме смята за много по-малка, отколкото бях. Можех ли да използвам това? Умът ми запрехвърля трескаво стратегии, докато тя продължаваше да говори. — Всички са важни. Всички правят важни неща. Но някои хора са по-важни от други. Някои хора правят неща, които предизвикват промени. Големи промени. Или предизвикват малки промени, които могат да доведат до големи промени. Ако някой знае как да ги използва. — Наведе се още по-ниско, а после натика лицето си под моето и ме погледна отдолу.

— Знаеш за какво говоря, нали, шайсим? Виждал си пътеките и хората, които са кръстопътят. Нали?

Извърнах лицето си. Тя се пресегна, хвана ме за брадичката и отново го обърна към себе си, но забих поглед в устата ѝ. Не можеше да ме принуди да я погледна в очите.

— Шайсим. — Изрече името с лек укор. — Погледни ме. Важна ли е тази жена? Съществена ли е?

Знаех какво има предвид. Бях го зърнал, когато просякът ме беше докоснал на пазарището. Имаше хора, които ускоряват промени. Всички хора правят промени, но някои са камъни в течението и отклоняват водите на времето в друг канал.

Не знаех дали излъгах, или казах истината, когато отвърнах:

— Тя е съществена. Важна е за мен. — Нито дали вдъхновение или измама ме подтикна да добавя: — Без нея умирам преди да стана на десет.

Пълничката жена ахна стъписано.

— Вдигнете я! — извика на слугите си. — Отнасяйте се с нея нежно. Трябва да бъде изцерена от всяка рана, утешена за всяка злина, която е изпитала днес. Бъдете внимателни, лурики. Тази трябва да живее. Трябва да я пазите Хоген да не я докопа, защото както е разстроен сега, ще я иска повече от всякога. Ще е изключително настойчив. Тъй че ние трябва да сме още по-решителни и трябва да издирим архивите, за да научим какво трябва да направим, за да го задържим настрана. Кардеф и Репин, вашата задача тази нощ е да говорите със запаметяващите и да видите дали могат да измъкнат някоя мъдрост за нас. Боя се, че нищо не ми хрумва.

— Може ли да кажа, Дуалия? — Младеж в сиво се поклони дълбоко и остана в тази поза.

— Говори, Кардеф.

Кардеф се изправи.

— Шайсим я нарече Шън. На неговия език това е дума, която означава „избягвай“ или „внимавай за опасност“. Има много записи на сънища, които ни предупреждават непрекъснато да избягваме хвърлянето на важни неща в пламъците. Преведено на нашия език, не би ли могло сънищата да ни казват не да „избягваме пламъците“, а „Шън не в пламъците“?