Гонитбата на Шута

Спарк, косата ѝ току-що сресана прилежно и сплетена на плитки, влезе в стаята. Бузите ѝ бяха зачервени, а елегантната връхна пола с черна дантела на лейди Дайми изглеждаше много по-добре на нея, отколкото на пакостливата някогашна старица. Зад нея влезе не Шутът, нито Сивия, а Амбър, и то Амбър, каквато никога не си я бях представял. Пеперуденото наметало висеше изящно от тесните ѝ рамене. Късата коса на Шута беше влажна и разрошена на къдрици, мазки боя червенееха на бледите му устни и страни. Знаех, че искрящите обици са стъклени, но искренето бе толкова убедително, колкото боядисаната уста на Шута и гримираните с черно очи. Приятелят ми от детството бе изчезнал и нямаше абсолютно нищо общо със смешника на крал Умен. Зяпнах го и отново ме жегна онова усещане за измяна. Как можеше да е толкова изцяло тази личност, която изобщо не познавах? Несигурността, която изпитвах, беше болезнена. Чувствах се едновременно измамен и изключен.

Но нямах никакво време да се отдавам на чувствата си. Играта бе започнала и трябваше да намеря своята роля. Пръстите на облечената в ръкавица ръка на Амбър се отпуснаха на рамото на Спарк и тя я въведе в стаята.

— О, милейди, те са тук! — възкликна Спарк, щом ни видя. — Принц Фицрицарин и лорд Лант, и дори Настойчивост. И изглеждат невредими.

При тази новина пръстите на Амбър изпърхаха към боядисаната уста на Шута в напълно женствен жест на изненада и облекчение. Той различи фигурата ми и възкликна досущ като Амбър:

— О, Фиц! Лант и Настойчивост! Вие сте невредими. Толкова съм облекчена да разбера, че не сте пострадали! О, кралице Малта, благодаря ви, благодаря ви, че сте ги намерили и сте ги избавили. Вечно съм ви задължена.

— Несъмнено — отвърна Малта. Забравила ли беше Амбър, че си има работа с жена, родена като търговка от Бинград, за която всяка сделка с живот е договор или размяна? После Малта добави: — Тъй както аз и Бинград в голяма степен сме ви задължени. Защото вярвам, че един дълг може да е взаимен като обещание.

Имаше нещо от Сенч у Лант в крайна сметка. Беше запазил самообладание и не зяпна. Настойчивост се закашля тежко и използва това като повод да наведе глава. Отчаяно ми се искаше да науча каква версия е разказал Шутът на Малта. Казал бях, че сме емисари от Шестте херцогства и че сме дошли от Планините. Бяхме ли във взаимно противоречие и ако да, можехме ли да го поправим убедително?

Крал Рейн изглеждаше озадачен и не се опитваше да прикрие объркването си. Малта го погледна многозначително и разбрах, че тя ще се разправя с нас.

— Заповядайте на масата. Нека ядем и пием заедно, и ще видим какво можем да направим, за да ви помогнем по пътя ви.

Рейн настани кралицата и седна. Нас ни подредиха от едната страна на масата. Един слуга, много човешки на вид, отведе Спарк и Настойчивост да се хранят отделно. Спарк тръгна все едно това я устройва напълно, а Настойчивост ме погледна, докато не му кимнах да излезе. Крал Рейн ни се усмихна, щом вратата се затвори след тях, и възкликна:

— Гладен съм като вълк! Надявам се да не ви се стори странно, че нямаме много официалности тук. — Погледна Амбър, усмихна се и добави: — Дори след толкова години крал и кралица ни изглеждат малко непривично. — Обърна се към Лант и мен и добави: — След годините на Сатрапията, която изсмукваше пари от Бинградските търговци, ние, които сме отраснали като Търговци, все още се чудим защо някой би помислил, че сме предпочели монархия. Но е удобен начин да ни вижда външният свят и съм сигурен, че и двамата разбирате.

Зарових в паметта си. Кетрикен веднъж ми беше казала нещо за това. Точно както тя бе възпитана да вижда себе си като „Жертва“ за своя народ, но външните я бяха възприемали като Планинската принцеса, така и Малта и Рейн, макар да бяха известни като краля и кралицата на Дъждовните равнини, всъщност бяха по-скоро главните преговарящи за един консорциум на едри търговци. Кимнах вежливо, а Лант се усмихна. „Кралят“ се самообслужваше от едно плато с храна, което след това подаде на своята „кралица“. Блюдото тръгна по масата, като всеки от нас си взимаше порция и го подаваше нататък. Последваха блюдо след блюдо и макар храната да беше от по-добро качество, отколкото ни бе предложено преди, все пак не превъзхождаше онова, което бих очаквал на маса в Бъкип. Мнението ми за Лант се повиши, като го видях как се навежда към Амбър, описва ѝ блюдото и след това ѝ сервира, ако пожелаеше.

Рейн ни огледа един по един с усмивка.

— Хайде просто да ядем, преди си говорим, става ли?

— Разбира се! — прие Амбър от името на всички ни. — Пазаренето и храносмилането не са най-добрите приятели, както би трябвало да знаем добре.

— Значи идвате за сделка? — Рейн ѝ се усмихна. — А аз мислех, че принц Фицрицарин и свитата му са емисари от Шестте херцогства.